Майкъл Крайтън - Конго

— Какво би могло да причини такива рани? — запита Елиът.

Патологът никога не бе виждал нещо подобно.

— На повърхността наподобява механична травма, като счупване от сблъсък с лека кола или камион. Такива при нас се случват всеки ден; но раните от механични счупвания никога не са двустранни, както в този случай.

— Значи не е било механично счупване? — запита Карън.

— Не знам какво е било. Такъв случай досега в практиката ми няма — изрече бързо патологът. — Също така открихме следи от кръв под ноктите му и няколко сиви косъма. Сега провеждаме изследвания.

В дъното на стаята друг патолог вдигна поглед от микроскопа.

— Космите определено не са човешки. Сечението не съответства. Някаква животинска козина, близка до човека.

— Сечението ли? — запита Рос.

— Най-добрият индекс за определяне на произхода на косъма — каза патологът. — Човешкият косъм от пубиса например е с по-елипсовидно сечение, отколкото окосмеността от другите части на тялото, или това по лицето. Той е много характерен и се признава като доказателство в съда. Лабораторията има голям опит в тази област, понеже при много случаи се налага да работим с всякакви животински окосмености, и сме експерти.

Големият анализатор от неръждаема стомана започна да издава звуков сигнал.

— Кръвната проба идва — каза патологът.

На един видеоекран се появиха структури-близнаци с пастелно обагрени ивици.

— Това е структурата получена с помощта на електрофореза — обясни патологът. — С нея се проверяват серумните протеини. А това отляво е обикновена човешка кръв. Вдясно е кръвната проба взета от кръвните следи под ноктите му. Вижда се добре, че това определено не е човешка кръв.

— Не е човешка кръв? — възкликна Рос, обърната към Елиът.

— Близка е — отвърна патологът без да откъсва поглед от екрана. — Но не е човешка. Може да принадлежи на домашно или селскостопанско животно, може би прасе. Или дори на примат. Маймуните са много близо до човека в серологично отношение. След минута ще разполагаме и с компютърния анализ.

На екрана се изписа съобщението АЛФА И БЕТА СЕРУМНИТЕ ГЛОБУЛИНИ СЪВПАДАТ: КРЪВ НА ГОРИЛА.

— Ето ви отговора чия е кръвта под ноктите му. На горила.

— Няма да ви нарани — опита се да успокои изплашения санитар Елиът. Намираха се в пасажирския отсек на товарния боинг 747. — Ето, виждате ли, тя ви се усмихва.

Ейми действително се хилеше с най-пленителната си усмивка, като внимаваше да не си показва зъбите. Санитарят от частната клиника в Найроби обаче не беше запознат с тези тънки нюанси на горилския етикет. Ръцете му се тресяха докато държеше спринцовката.

Найроби беше последната възможност Ейми да мине един цялостен преглед. Огромното й мощно тяло не създаваше представа за конституционална крехкост, както и навъсеното й с гъсти надвиснали вежди лице прикриваше една мека, доста нежна натура. В Сан Франсиско екипът по проекта Ейми я беше подложил на цялостно медицинско изследване: проби на урината на всеки втори ден, екскрементите й се проверяваха ежеседмично за наличие на следи от кръв, всеки месец пълни изследвания на кръвната картина, и всеки три седмици посещение при зъболекаря за отстраняване на черния налеп който се акумулираше от вегетарианската й диета. Ейми се справяше много лесно с това, но санитарят не го знаеше. Той я приближаваше протегнал спринцовката пред себе си като оръжие.

— Сигурен ли сте, че няма да ме ухапе?

Ейми се опита да помогне, сигнализирайки Ейми обещава не хапе. Тя сигнализираше бавно и отсечено, когато знаеше, че има пред себе си човек незапознат с езика й.

— Тя обещава, че няма да ви ухапе — каза Елиът.

— Щом казвате — отвърна боязливо санитарят. Елиът реши, че е по-добре да не му обяснява, че думите не са негови, а на Ейми.

След като взе кръвните проби, санитарят малко се отпусна.

— Това е едно много грозно животно — каза той, докато си събираше принадлежностите.

— Вие наранявате достойнството й — каза Елиът.

И наистина Ейми вече енергично сигнализираше Какво грозно?

— Нищо, Ейми — опита се да я успокои Елиът. — Просто човекът още не е виждал горила.

— Моля? — вдигна вежди санитарят.

— Наранихте достойнството й. По-добре се извинете.

Санитарят възмутено щракна ключалките на медицинската си чанта. Той се вгледа с невярващ поглед първо в Елиът и после в Ейми.

— Да му се извиня?

— На нея — поправи го Елиът. — Да. На вас ще ви хареса ли някой да ви нарече грозен?