Майкъл Крайтън - Конго

— Какво означава това? — запита Елиът.

— Означава, че сме се сблъскали с нещо съвсем ново — отвърна Сиймънс. — Казвам ви, ако това действително е горила, тя би трябвало при тази функция да получи стойност някъде от порядъка на 0,89 или 0,94. Изображението обаче получи 0,39. Това просто не достатъчно. Не е горила, Питър.

— Тогава какво е?

— Това е преходна форма. Приложих функцията, за да измеря къде беше вариацията. И знаеш каква беше основната разлика? Цветът на кожата. Дори и при черно-бяло изображение не е достатъчно тъмен, за да бъде горила, Питър. Това е едно съвсем ново животно, гарантирам ти.

— С какво ще промени това графика ти? — обърна се Елиът към Рос.

— За момента, с нищо — каза тя. — Другите елементи са по-критични, а този не може да се разложи на по-прости компоненти.

Пилотът включи вътрешната система за връзка.

— Започваме да снижаваме към Найроби — каза той.

Само на пет мили от Найроби човек може да се озове сред дивото обкръжение на източноафриканската савана. А в паметта на много найробски жители обкръжението можеше да се открие и още по-близо: газели, бъфало и жирафи скитаха наоколо, а от време на време някой случаен леопард ощастливяваше с присъствието си нечия спалня. В ония дни градът все още запазваше характера си на дива колониална станция; в дните на своя разцвет Найроби сигурно е бил много бързо разрастващ се град; „Женен ли сте или живеете в Кения?“ беше стандартният въпрос. Мъжете бяха яки и пиеха здраво, жените красиви и без много задръжки, а картината на живота предсказуема не повече от лова на лисици всяка събота в околностите на града.

Модерният Найроби обаче е почти неузнаваем в сравнение с онзи от безгрижното колониално време. Шепата оцелели викториански здания сякаш са затънали в един модерен град с население половин милион души, с улични задръствания, френски ресторанти, супермаркети, химически почиствания за един ден, стоп-светлини, небостъргачи, и замърсен въздух.

Самолетът на ТСЗР кацна на международното летище в Найроби 16 юни на разсъмване, и Мънро се свърза с носачите и помощниците на експедицията. Те възнамеряваха да излетят от Найроби само след два часа, но точно в този момент от Хюстън им позвъни Травис и им предаде, че Питърсън, един от геолозите от първата конгоанска експедиция, е успял по някакъв начин да се добере до Найроби.

Рос се възбуди неимоверно от новината.

— Къде е сега той? — запита нетърпеливо тя.

— В моргата — отвърна Травис.

Елиът примига докато се приближаваше: тялото върху масата от неръждаема стомана беше на русокос мъж неговата възраст. Ръцете на мъжа бяха строшени; кожата беше подута, с някакъв отвратителен ален цвят. Той погледна към Рос. Тя изглеждаше напълно в ред; дори не примигна или извърна настрани. Патологът настъпи един педал и микрофонът над главите им се включи.

— Бихте ли се представили, ако обичате.

— Карън Елън Рос.

— Националност и номер на паспорта.

— Американка, F1413649.

— Можете ли да идентифицирате мъжа пред вас, мис Рос?

— Да. Това е Джеймс Робърт Питърсън.

— Каква е основната ви връзка с починалия Джеймс Робърт Питърсън?

— Работех с него — изрече тя със скучен глас. сякаш разглеждаше безстрастно някаква геоложка проба. На лицето й не се изписа нищо.

Патологът се обърна към микрофона.

— Самоличността потвърдена като Джеймс Робърт Питърсън, пол мъжки, от бялата раса, националност американец. — Той се обърна към Рос. — Кога за последен път се видяхте с мистър Питърсън?

— През май тази година. Тогава тръгваше за Конго.

— През последния месец не сте го виждали?

— Не — отвърна тя. — Какво се е случило?

Патологът докосна подпухналите морави рани върху ръцете му. Връхчетата на пръстите му потънаха, оставяйки следи като от зъби върху плът.

— Дяволски странна история — произнесе патологът.

Предният ден, 15 юни, Питърсън бил докаран на борда на малък чартърен самолет, в стадий на терминален шок. Умрял няколко часа по-късно без да дойде в съзнание.

— Цяло чудо е, как е успял да го направи. Очевидно самолетът е кацнал непредвидено поради някакъв механичен проблем на летището Гарона, една доста кална писта в Заир. И в този момент този момък излиза залитайки от гората и се строполява в краката им. — Патологът посочи къде костите са били счупени и на двете ръце. Според думите му раните не били пресни; получил ги най-малко четири дни преди това, а може и повече. — Изпитвал е невъобразима болка.