Майкъл Крайтън - Конго

Начинът на мислене обаче макар и бавно, започваше да се променя. Експериментите с езиково обучение при делфините и маймуните доказаха, че тези животни бяха не само интелигентни, но и надарени със съзнание. През 1974 година самите учени образуваха Международна лига за защита на приматите, която да наблюдава изследванията засягащи маймуните. През март 1978 година индийското правителство забрани износа на маймуни резус за изследователските лаборатории по света. Имаше и съдебни случаи, чиито заключения бяха, че в някои случаи животните действително имаха права.

Старият възглед беше подобен на робството; животното беше собственост на господаря си, който можеше да прави с него каквото пожелае. Сега обаче собствеността отстъпваше на заден план. През февруари 1977 година имаше един случай с делфин на име Мери, пуснат на свобода в открития океан от един лабораторен техник. Хавайският университет даде под съд техника, обвинявайки го в разхищение на ценно лабораторно животно. И двата съдебни процеса завършиха с несъгласие между самите съдебни заседатели; случаят беше прекратен.

През ноември 1978 година беше разгледано делото по насилствено задържане на шимпанзе с име Артър, което владееше перфектно езика на знаците. Собственикът му, университетът Джон Хопкинс, реши да го продаде и да приключи с програмата. Неговият учител, Уилям Левин, подаде оплакване в съда и успя да извоюва присъда за насилствено задържане на основанието, че Артър знае да говори и по този начин вече не е шимпанзе.

— Един от основните факти беше — каза Мортън, — че когато Артър биваше изправян пред други шимпанзета, той ги наричаше „черни неща“. И когато после Артър беше помолен два пъти да сортира фотографиите на хора и шимпанзета, той и двата пъти го направи правилно, само дето и двата пъти помести снимката си при тези на хората. Явно не се считаше за шимпанзе, и съдът реши, че трябва да остане при учителя си, тъй като насилствената раздяла би могла да му причини тежък психически стрес.

— Ейми плаче когато я напускам — каза Елиът.

— Искате ли съгласието й когато провеждате експерименти?

— Винаги. — Елиът се усмихна. Мортън очевидно си нямаше представа какво представлява ежедневния живот с Ейми. Каквото и да правеше, той всеки път искаше разрешението й, дори и да ставаше дума за пътуване с кола. Тя беше могъщо животно, и понякога можеше да създаде големи неприятности.

— Регистрирате ли съгласията й?

— На видеозаписи.

— Разбира ли експериментите, които й предлагате.

Той повдигна рамене.

— Казва ми, че ги разбира.

— Използвате ли система за поощрения и наказания?

— Всички учени, които изследват поведението на животните, го правят.

Мортън се навъси.

— Каква форма приемат наказанията?

— Ами, когато се държи като непослушно момиче, карам я да застане в ъгъла с лице към стената. Или пък я лишавам от любимия й сладкиш преди лягане.

— А изтезания и удари с електрически ток?

— Но това е нелепо.

— Никога ли не сте я наказвали физически?

— Тя е доста едро животно. Обикновено се тревожа тя да не ми се ядоса и да накаже мен.

Мортън се засмя и се изправи.

— Всичко ще е наред — каза той. — Всеки съд ще издаде решение, че Ейми е ваш пациент и вие трябва да решите под чие разпореждане трябва да остане. — Той се поколеба. — Съзнавам, че ще ви прозвучи странно, но бихте ли могли да я поставите на скамейката за свидетели?

— Мисля, че мога — каза Елиът. — Мислите ли, че ще се стигне дотам?

— Не и в нашия случай — отвърна Мортън. — Но рано или късно това ще се случи. Само гледайте: няма да минат и десет години, и ще има съдебен процес с главен участник говорящ примат, като маймуната ще бъде в кабината на свидетелите.

Елиът разтърси ръката му и каза, че си тръгва.

— Между другото, ще имам ли някакъв проблем докато я извеждам от страната?

— Ако случаят се окаже с обвинение по насилствено задържане, може да имате неприятности при пресичане на границата — каза Мортън. — Да не планирате да ходите някъде с нея извън страната?

— Да.

— Тогава съветът ми е да го направите колкото може по-бързо, без го споменавате никому.

Малко след девет Елиът влезе в кабинета си на третия етаж в сградата на зоологическия факултет.

— Някаква си доктор Рос от фонда по опазване на дивите животни в Хюстън се обади, че тръгва за Сан Франсиско. Мистър Морикава три пъти телефонира, каза, че е важно. Срещата с екипа по проекта Ейми е насрочена за десет часа. И Уинди е в кабинета ви.