Майкъл Крайтън - Конго

Статията „Поведение, обусловено от съновиденията при една планинска горила“ никога не видя бял свят. Тя беше изпратена по рутинните канали на трима учени от редакторския съвет за анотация, като едно копие по неведом начин (все още не е изяснено точно как) попадна в ръцете на Агенцията за запазване на приматите (АЗП), нюйоркска група сформирана през 1975 година с цел предотвратяване на „неразрешената и незаконна експлоатация на интелигентните примати при ненужни лабораторни изследвания“ 1 1 Следващото описание на гоненията, на които е подложен Елиът, се дължи основно на Дж. А. Пийбълс, „Нарушение на академичната свобода посредством натиск и подмятания в пресата: Опитът на доктор Питър Елиът“, в Журнала за академично право и психиатрия, 52 брой, №12 (1979): стр.19-38. .

На 3 юни АЗП започна обсада на зоологическия факултет в Бъркли, призовавайки за „освобождаването“ на Ейми. По-голямата част от демонстрантите бяха жени, имаше и няколко малки деца; по местните телевизионни новини беше разпространен видеозапис на осемгодишно момче издигнало плакат с портрета на Ейми и скандиращо „Свобода за Ейми! Свобода за Ейми!“

Екипът от проекта Ейми направи тактическа грешка, като реши да игнорира протестите, пускайки само едно кратко резюме за пресата, в което се твърдеше, че АЗП била „неправилно информирана“. Съобщението излезе в бюлетина на информационния отдел в Бъркли.

На 5 юни АЗП публикува коментари върху работата на професор Елиът от други приматолози в страната. (Много хора по-късно се отрекоха от коментарите си или се оплакаха, че били неправилно цитирани.) Доктор Уейн Търман, от оклахомския университет в Норман, беше цитирана да казва, че работата на Елиът била „търсела единствено само сензацията и била неетична“. Доктор Фелисити Хамънд, от центъра Йъркс по изследване на приматите в Атланта, заяви, че „нито Елиът, нито изследванията му са от първа класа“. Доктор Ричард Аронсън от чикагския университет нарече изследването „абсолютно фашистко по своята същност.“

Никой от тези учени не беше чел доклада на Елиът преди коментара си; но щетите от понесените удари, особено тези от Аронсън, бяха неизчислими. На 8 юни Елеонор Врайс, говорителката на АЗП, обяви на всеослушание за „престъпните изследвания на доктор Елиът и нацисткия му екип“; тя нададе вой, че изследванията на Елиът причиняват кошмари на Ейми, и че Ейми е подложена на изтезания, наркотици, и опити с електрошок.

Макар и със закъснение, на 10 юни екипът по проекта Ейми подготви една обширна публикация за пресата, с която обясняваше подробно позицията си, позовавайки се на непубликуваната статия. Този път обаче информационната служба към университета беше „прекалено заета“, за да публикува резюмето.

На 11 юни факултетът в Бъркли насрочи среща да разгледа „проблеми на етичното поведение“ в рамките на университета. Елеонор Врайс обяви, че АЗП е наела известния адвокат от Сан Франсиско Мелвин Бели „да освободи Ейми от робството й“. В кантората на Бели нямаше никой, който да даде обяснения.

Същият ден екипът от проекта Ейми направи внезапно, съвсем неочаквано откритие в разбирането си за природата на сънищата на Ейми.

Въпреки цялата шумотевица в медиите, групата не бе прекъсвала ежедневната си работа с Ейми, и както непрестанната й депресия, така и изненадващите й неконтролируеми избухвания постоянно напомняха, че все още не се бяха справили с първоначалния проблем. Упорито търсеха начини да решат проблема, макар че когато най-накрая направиха откритието, то стана почти случайно.

Сара Джонсън, помощник-изследовател, проверяваше праисторическите археологически местонахождения в Конго, с чисто теоретическата надежда, че Ейми е могла да зърне такова място („стари сгради в джунглата“) в детските си години, преди да я отведат в минеаполиската зоологическа градина. Джонсън бързо откри основните факти за Конго: регионът е бил изследван за пръв път от западни учени едва преди сто години; в последно време враждебните племена и гражданската война бяха превърнали научните проучвания на място в опасно занятие; и последното, влажната околна среда на джунглата не спомагаше за запазването на артефактите.

Това означаваше, че за конгоанската праистория беше известно извънредно малко, и след няколко часа Джонсън приключи с проучването. Тя обаче не изпитваше желание да се връща толкова скоро, така че реши да поостане, ровейки се из другите книги в антропологическата библиотека: по етнография, история, в по-ранни отчети. Най-първите пътешественици проникнали в дълбините на Конго са били арабски търговци на роби и португалски търговци, като няколко от тях написали отчети за пътешествията си. Тъй като Джонсън не владееше нито арабски, нито португалски, тя само хвърли един поглед върху тях.