Майкъл Крайтън - Конго

Джеймс Уелдън беше старши преподавател във факултета, слаб, но гръмогласен мъж. „Уинди“ 3 3 Windy — Ветровития, Вятърничавия — англ. Б. пр. Уелдън обикновено беше изтипосван във факултетните карикатури изправил наслюнчения си пръст във въздуха: той беше всеизвестен познавач на посоката на вятъра. През последните няколко дни беше избягвал Елиът и екипа му.

Елиът влезе в офиса си.

— Питър, момчето ми — жизнерадостно възкликна Уелдън, протягайки ръка за своята версия на сърдечно ръкостискане. — Подранил си.

Елиът веднага застана нащрек.

— Мислех, че ще се бия с тълпата — каза той.

Протестиращите не се показваха по-рано от десет часа, а понякога и по-късно, в зависимост от това, кога бяха уредили срещата си с новинарските екипи от телевизията. Тия работи ставаха така тия дни: протест по предварителна уговорка.

— Повече няма да стъпят тук — захили се Уелдън.

Той връчи на Елиът последния брой на Кроникъл, с обградена с черен молив статия на първата страница. Елеонор Врайс беше подала оставка от поста си като регионален директор на АЗП, под предлог, че е претоварена с работа и има лични проблеми; в едно официално твърдение на АЗП в Ню Йорк се каза, че те са допуснали сериозна грешка при разбирането на природата и съдържанието на изследванията на Елиът.

— Което означава какво? — запита Елиът.

— Офисът на Бели направи обзор на статията ти, а Врайс публикува официално признание за отсъствието на изтезания при работата ти, и решиха, че АЗП е изправена пред сериозен риск по дело за обезщетение относно понесени морални и материални щети. Офисът им в Ню Йорк е изпаднал в ужас. Днес по-късно ще ти падат на колене. Да ти призная, надявам се, че ще проявиш разбиране.

Елиът рухна в стола си.

— Какво става със събранието на факултета тази седмица?

— О, това е много важно — възкликна Уелдън. — Няма и съмнение, че факултетът ще обсъжда неетичното поведение от страна на медиите и ще излезе с официална декларация в твоя подкрепа. Аз самият сега пиша официално твърдение, което ще излезе от офиса ми.

Иронията съдържаща се в думите му не остана незабелязана от Елиът.

— Сигурен ли си, че искаш да стъпиш на толкова крехък клон? — запита той.

— Зад теб съм каквото и да става; надявам се, че си го разбрал — увери го Уелдън.

Той крачеше неуморно из стаята, разглеждайки стените, по които бяха накачени картините нарисувани от ръката на Ейми. Уинди явно си имаше нещо наум.

— Още ли рисува същите картини? — запита накрая той.

— Още — отвърна Елиът.

— И ти още нямаш представа какво означават?

Елиът се забави с отговора си; беше още преждевременно да споделя с него мнението им какво означават.

— Нямам представа.

— Сигурен ли си? — запита Уелдън и леко се навъси. — Мисля, че вече има хора, които знаят какво означават.

— Какво?

— Случи се нещо много странно — произнесе Уелдън. — Някой е предложил да купи Ейми.

— Да я купи? Ти казваш, че някой искал да я купи?

— Един адвокат от Лос Анджелиз ми се обади вчера в офиса и ми предложи да я купи за сто и петдесет хиляди долара.

— Това сигурно трябва да е бил някой фрашкан с мангизи благодетел — предположи Елиът. — Сигурно се опитва да я спаси от изтезанията.

— Не мисля така — каза Уелдън. — Едно нещо поне е сигурно, офертата е дошла от Япония. Някой на име Морикава; някакъв бос от електронния бизнес в Токио. Разбрах това когато адвокатът се обади отново тази сутрин, за да увеличи цената на двеста и петдесет хиляди долара.

— Двеста и петдесет хиляди долара? — възкликна Елиът. — За Ейми? — Разбира се, че това беше изключено. Той никога не би я продал, за нищо на света. Но защо някой предлагаше толкова пари за нея?

Уелдън си имаше отговор.

— Толкова много пари могат да дойдат само от частно предприятие. Промишленост. Очевидно, Морикава е прочел за вашата работа и е открил, че може да използва говорещите примати в някакъв промишлен контекст. — Уинди се втренчи в тавана, сигурен знак, че въображението му губи всичките си окови. — По мое мнение, това разкрива необятни простори пред нас; можем да разкрием център за обучение на примати с промишлена насоченост в реалния свят.

Питър Елиът изпсува. Той не обучаваше Ейми, за да нахлузят на главата й предпазен шлем, и да пъхнат в ръката й дистанционно управление, и го обясни на Уелдън по най-краткия и точен начин.

— Просто не си го обмислил както трябва — заяви Уелдън. — Ами ако сме на прага на нова промишлена революция, основаваща се на говорящите маймуни? Само си помисли за значението. Това означава не само финансиране за факултета, но и възможност за приложни изследвания. И което е най-важно, ще възникне един много силен стимул да се запазва живота на бедните животинки. Знаеш, че големите маймуни са на привършване. Броят на шимпанзетата в Африка вече е намалял страшно много. Орангутаните от Борнео губят естествения си хабитат заради дървосекачите и само след десет години ще представляват изчезнал вид. Горилата е паднала до три хиляди на брой в горите на централна Африка. Тези животни ще изчезнат още в рамките на нашия живот — освен ако не се появи причина да ги запазим живи, като вид. Ти можеш да осигуриш тази причина, Питър, момчето ми. Помисли си за това.