Хари Харисън - Стоманеният плъх

— Щеше ли да я арестуваш, ако не бяхме дошли?

— Не знам — честно отговорих аз.

— Добре че постъпих както си знаех — изруга той със злоба. — А иначе сега нашата мултиубийца щеше да избяга.

— Пусни я! — извиках аз, като го хванах за ръкава на сакото. — Пусни я, ти казвам!

— И искаш тя отново да се върне към предишното състояние, към предишния си начин на живот? — попита той.

Исках ли? Не мога да отговаря. Мислех за това. Докато той оправяше гънките на сакото си.

— Попаднал си в тежка ситуация — каза Инскин, затваряйки бутилката. — Линията между доброто и злото, истината и лъжата може да бъде много тънка. А при емоционална възбуда е почти невъзможно да се види.

— Какво ще стане с нея?

Той се поколеба.

— Само истината, каквато и да е.

— Добре. Само истината. Не обещавам, но психолозите ще опитат да направят нещо за нея. Ако могат да намерят причината, породила отклонението, но това невинаги се удава.

— Само не в този случай. Аз ще им разкажа.

Той ме погледна учудено, като малко възнагради самолюбието ми по този начин.

— В такъв случай има шанс. Ще дам съответните разпореждания, преди да се постави въпросът за унищожаване на личността. А ако се наложи — тя ще остане човек, каквито има много в Галактиката. Осъдена на смърт, тя ще се превърне в труп, каквито също не са малко.

Взех бутилката от него, докато още не я беше прибрал в джоба си.

— Познавам ви, Инскин, и не ми дрънкайте глупости. Когато хванете някого, вие го вербувате.

— Правилно — каза той. — Тя ще бъде отличен агент.

— Ще бъдем суперекип — казах аз.

И вдигнахме чаши —

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2130

Издание:

„Евразия“, 1992

Поредица „Американска фантастика“ №7