Хари Харисън - Стоманеният плъх

— Не сте глупав човек, граф Дийбщол — каза той, подразбирайки, че аз съм значително по-глупав от него. — Пътешествали сте, видели сте други светове и разбирате колко диви и изостанали сме тук. Няма да откажете да ми помогнете да махнем примката, която се затяга около врата на планетата ни. Никакви жертви не са страшни, щом наближава денят на победата. — Той даже се изпоти и пак се върна към лошия си навик да чупи пръсти. Главата му отстрани, там, където Ейнджълин приложи в действие бутилката, беше залепена с лейкопласт, мокър от пот. Надявах се, че раната боли.

— Вие охранявате чужденката… — каза князът, обръщайки се в профил, като все още продължаваше да ме наблюдава с края на очите. — Тя ни оказа определена помощ в организацията, но сега ни поставя в трудно положение. Вече има едно покушение срещу живота на тази госпожичка и вероятно ще има и други. Радебрахен е стар известен род и нейното присъствие за тях е непоносимо — той отпи от чашата и премина към основното. — Мисля, че ще можете да вършите работата й. Също толкова добре, а може би и по-добре. Как смятате?

Без съмнение преливах от талант или на тази планета не стигаха революционери. Вече втори път за едно денонощие ми предлагаха сътрудничество. Беше ясно, че Ейнджълин го предлага искрено, а от предложението на Каси Дюк Рденрант лъхаше на гнила душа. Реших да продължа играта, за да видя до какво ще доведе всичко това.

— Поласкан съм, княже — отговорих аз. — Но какво ще стане с чужденката? Не съм сигурен, че ще й хареса тази мисъл.

— Не е важно какво ще й хареса — отряза той, докосвайки леко с пръсти превръзката на главата си. След това отново се овладя и продължи. — Не можем да бъдем жестоки с нея — и лицето му се изкриви в отвратителна лицемерна усмивка, каквато никога не бях виждал досега. — Ще я затворим. Тя има няколко предани съратника, но за тях ще се погрижат хората ми. Ще бъдете с нея и ще я арестувате в необходимия момент. В затвора тя ще бъде в безопасност и няма да ни дотяга с постоянното си присъствие, за да не ни навлече неприятности.

— Отличен план — съгласих се аз с ентусиазъм. — Не ме радва особено да се затвори бедната жена в затвора, но ако е необходимо, аз съм готов. Целта оправдава средствата.

— Прав сте, Брант. Имате забележителна способност да вмъквате афоризми. С удоволствие ще си запиша: Целта оправдава средствата.

И такъв човек планираше революция! Напрегнах паметта си, за да си спомня подходящ за случая афоризъм, но внезапно мислите ми се удавиха в злоба. Скочих на крака.

— Ако възнамеряваме да правим това, княже, няма защо да губим време — казах аз. — Нека определим ареста за 18 часа, това ще ви даде време да обезвредите охраната й. Ще бъда с нея в стаята и ще я арестувам веднага, след като получа от вас съобщение за благополучното завършване на акцията ви.

— Точно така. Вие, както винаги, сте човек на действието, Брант. Нека бъде така, както предлагате. — Той протегна ръка и аз, сдържайки отвращението си, трябваше да стисна тази мека, предателска длан. Сега право при Ейнджълин.

— Не ни ли подслушват? — попитах аз Ейнджълин.

— Не, стаята е абсолютно чиста.

— Вашият бивш приятел княз Каси има снуп-детектор. Не е изключено да притежава и други апарати, в частност за послушване, които е могъл да установи тук.

Тази мисъл ни най-малко не развълнува Ейнджълин, тя седеше пред огледалото и разчесваше косите си. Сцената, разбира се, бе очарователна, но в дадения момент много неуместна. Бурни ветрове се хвърляха върху революцията, заплашвайки да я разрушат.

— Знам за детектора — каза тя, продължавайки да се реши. — Аз му го пробутах. Наистина, малко го пообработиха, за да показва винаги норма на нашите честоти, дори когато включвам подслушващото устройство.

— А чухте ли как преди няколко минути ми направи предложение да убие охраната и да ви прати в затвора?

— Не, не чух — каза тя с такова изумително самообладание и спокойствие, с каквито винаги са се отличавали постъпките й. Усмихна ми се в огледалото. — Бях заета със спомените от изминалата нощ.

Жени! Те винаги смесват всичко. Възможно е за тях да е по-добре, но е много трудно за тези, които намират, че логиката и емоциите са различни неща. Трябваше да я накарам да разбере сериозността на ситуацията.

— Добре, нека тези малки новини не ви вълнуват — казах аз, отпивайки се да остана спокоен. — Но има и други. Радебрахенови изобщо не са изпращали убиец миналата нощ. Това е направил княза.