Хари Харисън - Стоманеният плъх

Старците се разбягаха. Младежите се хвърлиха да защитят тяхно височество и ми се наложи да им покажа няколко техники, които бях научил на други планети. Недостигът на техника те заместваха с енергия в излишък, стана стълпотворение. Жените пищяха, мъжете ругаеха, краля буквално го носеха на ръце. Работите с мен тръгнаха много лошо, но им давах не по-малко, отколкото получавах.

След това си спомних, че няколко човека ме държаха, а един ме биеше. Изхитрих се да го ритна с ботуш в лицето, но ме събориха и… светлината изчезна.

Тъмничарите явно си бяха поставили за цел да ме научат на добри маниери, а аз правех всичко възможно да затрудня благородния им труд. Не за това доброволно влязох в затвора, рискувах да направя всички тези неща с бедния стар крал, за да спечеля баса. Оскърбление на Негово Величество беше такова престъпление, което обикновено се наказваше със смърт. За щастие цивилизованото влияние на Лигата вече бе докоснало тъмния Фрайбур и местните власти ми доказаха привързаността си към законите. Правех се, че не забелязвам това. Когато ми донасяха месо, изяждах го, а чинията чупех, демонстрирайки протеста си срещу незаконното арестуване.

Това беше примамка. Спечелените от мен синини щяха да бъдат прекалено малка отплата за успешния опит за самореклама. Фигурата на отцепник, предател на своята класа, от една страна, и силна личност в мирната Вселена, побойник, безкомпромисен боец, от друга. Накратко, притежавах всички качества, които ненавиждат порядъчните фрайбурци, а такива хора трябваше да привлекат Ейнджълин.

Въпреки недалечното кръвопролитно минало Фрайбур беше беден на буйни мъже. Не от най-ниските слоеве, разбира се, пристанищни кръчми са наблъскани с мускулоноси, притежаващи кокоши мозъци. Ейнджълин можеше да наеме всеки, когото сметнеше за необходим. Но само с бойни отряди няма да завоюваш властта. Необходим й е съюзник и помощник от дворяните, а според наблюденията ми хора с такъв талант бяха рядкост, при това голяма. В скандала на бала се постарах да покажа всички качества, от които тя можеше да се заинтересува, и се опитах да направя така, че в никакъв случай да не помисли, че това се демонстрира именно за нея. Капанът беше поставен, оставаше й само да влезе.

Изскърца отваряща се врата.

— Имате посетители, граф Дийбщол — каза тъмничарят, отключвайки и вътрешната решетка.

— Кажете им да отиват по дяволите! — викнах аз. — На тази гнусна планета няма нито един човек, когото бих искал да видя.

Без да обръща внимание на репликата ми, той въведе началника на затвора и двама типа в черни дрехи със сурови лица. Демонстративно ги игнорирах. Те мълчаливо почакаха охраната да излезе, след това по-слабият от тях отвори донесената папка и с края на пръстите взе оттам лист хартия.

— Няма да пиша никакво прощално писмо на самоубиец, можете да ме убиете по време на сън — изръмжах аз, вживявайки се в комедията. Той внимателно ме погледна, но лицето му не се промени.

— Това е несправедливо обвинение — спокойно проговори той. — Аз съм Кралският Прокурор и никога няма да допусна подобни действия — и тримата кимнаха с глава, като навити с една пружина, ефектът беше толкова заразителен, че едва не кимнах и аз.

— Няма да се самоубия доброволно — казах твърдо аз. — Това е последната ми дума по този въпрос.

Кралският Прокурор достатъчно дълго бе работил на мястото си, за да може да се смути лесно. Той се изкашля, пошумоля с хартията и започна:

— Има няколко криминални действия, в които може да бъдете обвинен — заговори той с дебел глас с извънредно мрачно изражение на лицето. Аз невъзмутимо се прозях. — Сред тях и осакатяване на млад човек. Но се надявам, че той няма да настоява — продължаваше той, — тъй като това само ще усложни делото. Сам кралят настоятелно ми препоръча да завърша това дело колкото може по-бързо и да възстановя мира между всички. Аз съм тук, за да претворя желанието му в дело. Подпишете това извинение и веднага ще ви откарат на борда на звездолета, отлитащ през нощта. Делото е приключено.

— Опитвате се да се измъкнете, за да скриете пиянските побои в двореца? — усмихнах се аз. Лицето на прокурора почервеня, но той се сдържа. Ако сега ме изгонят от планетата — всичко пропадаше.

— Оскърбявате ни, сър! — проговори той. — Не забравяйте, че и вие имате вина за това. От сърце ви съветвам да приемете снизходителността на краля и да подпишете извинението — той ми подаде листа, но аз го скъсах на парчета.