Хари Харисън - Стоманеният плъх

Този глас не беше на Ейнджълин. Оказа се, че е на пълен, едър човек с неприятен израз на лицето. Медикът излезе, оставяйки ни сами, и разбрах, че планът започна да дава плодове. Малките очички, тежката челюст и надменният поглед — в тях познах един от представителите на фрайбурското дворянство. Гледах това уродливо лице и се ровех в бездните на паметта си.

— Рденрант, княз Рденрант — казах аз, опитвайки се да си спомня какво още съм чел за него. — Предполагам, че ще ми кажете истината, вие не сте ли племенник на негово височество? Човек трудно може да си представи, че сте отвлекли затворник за собствените си цели.

— Не е важно какво предполагате — злобно отговори той. Раздразнението се отрази на лицето му и мина известно време, докато се овладее. — Уилям може и да ми е племенник, но това не означава, че го смятам за идеалната глава на нашата планета. Говорехте на тема претенциите си за по-високо положение и за това, че сте били измамен. Така ли е? Или вие сте просто един от придворните дърдорковци? Ще се намерят и други хора, които мислят като нас, жадуващи да променят порядките.

Импулсивност, ентусиазъм — ето какво трябваше да проявя. Или лоялен приятел, или смъртен враг — други варианти нямаше. Хвърлих се напред и здраво хванах ръката му.

— Ако сте ми казали истината, в мое лице намирате единомишленик, който ще тръгне с вас. Княже, бъдете готов да се сражавате.

— Не е необходимо да се сражаваме — каза той, изтръгвайки с мъка ръката си. — Поне не между нас. Пред нас лежи труден път и трябва да се доверяваме един на друг — той сви ръката си, ставите му изпукаха и погледна през прозореца. — Искрено се надявам, че ще мога напълно да се опра на вас. Фрайбур по времето на предците ни е бил съвсем друг. Лигата задуши инстинктите за борба в нашия народ. Няма почти нито един човек, на когото бих могъл да се опра.

— А тези, които ме измъкнаха от килията? Те като че ли действат доста добре.

— Груба сила! — възкликна той. — Тъпи, упорити дръвници. Такива мога да наема колкото искам. Необходими са ми хора, които могат да ръководят, да ми помагат да водя Фрайбур към светлото бъдеще.

Не казах нищо за човека, който стоеше в коридора и който ръководеше цялата нощна операция. Щом Рденрант не искаше да говори за Ейнджълин, аз също нямаше да засягам този въпрос, но след като иска да види в мен умен колега, трябваше да му го изиграя.

— Кажете, вие нарочно ли оставихте в ръката на пазача парче червен мундир? То бие на очи.

Очите му се свиха, когато се обърна към мен.

— Много сте наблюдателен, Брант — каза той.

— Въпрос на практика — отговорих аз, опитвайки се едновременно да изразя скромност и честолюбие. — Това парче червен плат в ръката на пазача изглеждаше така, сякаш са го откъснали по време на борба. В същото време видях, че всички бяха облечени в черно. Може би това има друг смисъл…

— Колкото повече говорим, толкова повече се радвам, че се срещнах с вас — каза той, показвайки всичките си криви зъби с изражение, което явно смяташе за усмивка. — Хората на Стария Дюк имат, както знаете, червени ливреи…

— А Старият Дюк е най-силната опора на Уилям IX — завърших аз вместо него. — И на по-слабите няма да навреди, ако той се скара с краля.

— Не по-слабите — повтори Рденрант, показвайки ми отново кривите си зъби. Той започна да предизвиква в мен отвращение. Все пак, ако той е довереното лице на Ейнджълин, то несъмнено тя е направила най-добрия избор. Но на него едва ли му стига широтата на въображението, за да си представи идеите на Ейнджълин изцяло. Мисля, че и титлата, и парите, а също и амбициите са именно качествата, които са я примамили. Не беше ясно само къде е тя самата.

Някой влезе през вратата и аз се свих, готов за схватка. Но се оказа, че е само робот, който така шумеше и тракаше, че наистина можеше да се изплашиш. Князът заповяда на това чудовище да донесе нещо за пиене и когато се обърна, видях, че от задната страна на рамото му стърчи тръба. Във въздуха се чувстваше миризма на дим.

— Този робот да не би да работи с въглища? — изсмях се аз.

— Да — каза князът, като напълни чашите. — Това е прекрасен пример за разлагането на Фрайбурската икономика, ръководена мъдро от Уилям Некомпетентни. Нима сте виждали подобни уроди в столицата?

— Май не — казах аз, пулейки очи срещу изригващите кълба дим и следите от ръжда и въглищен прах по корпуса. — Разбира се, доста време ме нямаше… всичко се променя…

— Но не толкова бързо! И не ми демонстрирайте тук, Дийбщол, галактични маниери. Бях в Местелдрос и видях как живеят там. Вие изобщо нямате роботи, дори такива — той в безсилна злоба ритна робота, който се заклати и за да запази равновесие, щракна с клапана, пускайки пара в крачните бутала.