Хари Харисън - Стоманеният плъх

Когато влязох, князът вече беше твърдо и стабилно пиян, освен това стаята беше запълнена със сладникав дим. В цигарите му явно нямаше само тютюн. Това означаваше, че той от сутринта е бил разстроен, но не възнамерявах да вляза в ролята на утешител. Демонстрирах изключително внимание.

— Време за работа ли е, сър? Викали сте ме? — попитах аз.

— Седнете, седнете — промърмори той, посочвайки ми креслото. — Успокойте се. Искате ли цигара? — побутна към мен кутия, пълна с кафяви цилиндри.

— Не, сър, сега не пуша. Това изостря зрението и реакцията, пръстът на спусъка трябва да действа безукорно.

Мислите на княза витаеха някъде далеч, стори ми се, че не ме слуша. Потривайки бузата си, той ме оглеждаше отгоре до долу. Накрая, след вътрешна борба, някакво решение се отрази на лицето му.

— Какво знаете за семейство Радебрахен? — попита той. Въпросът беше толкова необичаен, че дори ме шокира.

— Абсолютно нищо — искрено отговорих аз. — А защо?

— Не… не… — бързо отговори той, потривайки отново бузата си. Главата ми започна да се замайва от въздуха в стаята. Как би трябвало да се чувства той?

— Елате с мен — каза той, измъквайки се от креслото. Минахме през многобройни зали вътре в замъка и спряхме пред врата, подобна на всички останали, пред която стоеше пазач, страшен, мускулест тип със скръстени на гърдите ръце. Едната от тях стискаше дръжката на пистолет. Когато приближихме, той дори не помръдна.

— Той е с мен — каза Рденрант със заядлив тон.

— Трябва да го обискирам — каза пазачът. — Заповед.

Ставаше все по-интересно. Някой дава заповеди, които князът не можеше да наруши — при това в собствения си замък! Сякаш не го знаех. Освен това познах гласа на пазача, той беше един от тези, които ме отвлякоха от затвора. Той бързо и щателно ме обискира и отстъпи крачка назад. Князът отвори вратата и аз го последвах, като се опитвах да не стъпвам по петите му.

Теорията си е теория, а практиката практика. Бях почти сигурен, че ще срещна Ейнджълин, и все пак да я видя седнала зад бюро, беше нещо подобно на шок. Сякаш електрически заряд премина по гръбначния ми мозък. Настана моментът, който чаках от много време. Трябва да се овладея и да надяна маската на равнодушие, естествено с корекция за това, че пред здрав млад мъж се е оказала привлекателна, съблазнителна женственост.

Разбира се, това момиче малко приличаше на Ейнджълин, но не можеше да има никакво съмнение. Променила си е лицето и цвета на косите, но и на новото лице грееше същото ангелско изражение, както и преди, фигурата беше приблизително същата, с изключение на възможни малки подобрения. Нейната трансформация беше повърхностна, не като при мен.

— Това е граф Дийбщол — каза князът, спирайки върху нея замъгления си поглед. — Човекът, когото искахте да видите, Анжела — и така, тя си оставаше ангел, само че с друго име. Това е лош навик. Познавах няколко човека, които бяха хванати само защото избираха името си да прилича на старото.

— Благодаря ви, Каситор — каза тя. — Много любезно от ваша страна да доведете при мен граф Дийбщол — допълни тя със същия тих празен глас.

Каси явно очакваше по-топъл прием. Пристъпвайки от крак на крак, той си мърмореше нещо под носа. Но все пак температурата на приема Ейнджълин-Анжела остави същата, може би дори я намали с още градус-два, преглеждайки някакви документи на бюрото. Въпреки състоянието си, князът разбра всичко. Той излезе, мърморейки нещо отново, и този път разбрах, че това беше най-късата и груба дума на местния диалект. Останахме сами.

— Защо излъгахте, че сте служили в Звездната Гвардия? — попита тя абсолютно спокойно, продължавайки да се рови в документите. Направих подобие на саркастична усмивка, изтупах несъществуваща прашинка от ръкавите си.

— Не можех да разкажа на тези прекрасни хора с какво съм се занимавал в действителност през всичките тези години — очите ми излъчваха добродушие.

— А с какво сте се занимавали, Брант? — попита тя с все същия равен, лишен от емоции глас.

— А това си е вече моя работа — казах аз в нейната тоналност. — И преди всичко бих исках да узная, коя сте вие и как е станало така, че имате по-голямо влияние от Великия Княз? — реших да вървя направо, но това не я смути, и тя отново завладя инициативата.

— Е, доколкото тук имам голямо влияние, мисля, че ще намерите желание да отговаряте на въпросите ми. Не се страхувайте, че ще ме шокирате, ще се учудите колко много неща знам за вас.