Хари Харисън - Стоманеният плъх

Преди идването си тук напъхах по джобовете си разни дреболии, които можеха да ми свършат работа вечерта. Една от тях можеше да послужи като великолепен предлог да се сближа с краля, ако почувствам необходимост от това. Преместих я във вътрешния си джоб, напълних с вино най-голямата чаша, която можах да намеря, и тръгнах през анфиладата от стаи в търсене на жертвата си.

Ако в момента на пристигането ми крал Уилям беше просто пийнал, то сега беше мъртво пиян. Трябваше да зашият отзад на мундира му метален кол, тъй като мога да се закълна, че собственият му гръбначен стълб вече не го държеше. Но той все още пиеше, поклащайки се назад и напред, главата му се въртеше като на счупена кукла. Около него стояха купчина старци, които явно си разказваха анекдоти и при приближаването ми ме удостоиха с подозрителни погледи.

Бях по-висок от тях и по-ярко облечен. Очите на Уили се натъкнаха на мен и главата му бавно се обърна в моята посока. Вечерта вече бях срещал един от осемдесетгодишните старци и той ме представи.

— Много се радвам да срещна Ваше Величество — казах аз, имитирайки в гласа си пияни нотки. — Самият аз съм малко ентомолог и с ваше разрешение бих искал да последвам кралските ви стъпки. Много силно желая това и чувствам, че на Фрайбур може да се прояви повече внимание и има по-големи възможности за изследване на форминифера, лепидоптера и други. Хералдиката, а също и флаговете биха могли да съдържат повече изображения на насекоми…

Говорех и по-нататък нещо от този род и тълпата започна да става нетърпелива. Кралят едва ли схващаше и една дума от десет, вниманието му започна да се разсейва, околните също се развълнуваха, без да знаят как да се избавят от пияния. Когато някой ме хвана за лакътя, извадих своя коз.

— Ето, ваше величество — казах аз, като бръкнах в джоба си. — Внимателно пазих този образец, пренасяйки го през много светлинни години, и го доставих тук, за да заеме и той своето място във величайшата ви колекция. — Отворих плоската пластмасова кутийка и я пъхнах под носа му. Той с мъка фокусира воднистите си очи и дъхът му секна. Околните също проявиха любопитство и им дадох няколко секунди да се полюбуват на образеца.

Трябва да кажа, че това беше великолепен бръмбар, макар да не беше пътешествал с мен през светлинните години, а беше направен днес сутринта. Повечето елементи бяха от други насекоми, а там, където природата бе недостатъчно изобретателна, добавих няколко парченца пластмаса. Тялото беше колкото длан с три реда криле, всеки ред с различен цвят. Отдолу имаше много крака, взети от поне дузина насекоми, крайниците не успях да подбера в чифт, тъй като много от тях бяха развалени при моделирането. Някои други детайли като масивното жило и свределообразната опашка също не оставиха равнодушна аудиторията ми. Кутийката беше предвидливо направена от цветна пластмаса, която по-скоро скриваше, отколкото подчертаваше детайлите.

— Трябва да разгледате това по-отблизо, ваше величество — казах аз, като отворих по-широко кутийката и поклащайки се, се приближих. В едната ми ръка беше чашата с вино и кутийката, а другата беше свободна, за да извади мострата. Стиснах я с палеца и показалеца и се приближих плътно, виното в чашата на краля се разливаше от неловките му жестове. В този момент съвсем малко отслабих пръстите си, леко повдигнах бръмбара, направих неуловимо движение и бръмбарът с великолепен пирует се гмурна в чашата на краля.

— Спасете! Спасете го! — закрещях аз. — Най-редкият екземпляр! — и пъхнах пръсти в чашата, предизвиквайки буря в нея. Част от виното се изля на позлатените маншети на Уилям. Шепотът и злите гласове се усилиха, някой с твърда ръка ме хвана за рамото.

— Махнете титулуваните си крадливи лапи! — викнах аз и грубо отхвърлих ръката. Хванатото насекомо се изплъзна от пръстите ми, лепна се на гърдите на краля и оттам бавно се свлече на пода, губейки по пътя крила, крака и други части. Бях използвал много слабо лепило. Навеждайки се над трупчето, направих още едно неловко движение и виното се изля на дрехите на краля. Зъл вопъл се изтръгна от тълпата.

Кралят се отнесе към всичко това съвсем спокойно. Клатейки се като дърво по време на буря, той не изрази никакъв протест, само мърмореше: „Аз казвам… аз казвам…“ няколко пъти. Но когато започнах да изтривам виното с носна кърпичка и то потече по пръстите му, тълпата отзад се приближи плътно. Някой ме хвана за ръката и ме дръпна, аз се изтръгнах и… ударих крал Уилям в родовитите му гърди. От удара горната му челюст падна на пода.