Хари Харисън - Стоманеният плъх

Това беше грешка. Някакво упорито безпокойство ме вълнуваше, но го игнорирах. Напрежението, а след това разтоварването след инжекцията отпъдиха сънливостта и сковаността ми. На върха на удоволствието трябва да бързаш, имах много малко време, за да намеря това, което е необходимо, и да се върна в хотела. Мислите ми се устремиха към достигането на целта, отворих чантата и видях пистолета, който лежеше отгоре върху дрехите. Някакъв тъничък гласец изпищя в паметта ми, но това само ме подтикна. Хванах дръжката и паметта ми се върна… прекалено късно.

Пуснах пистолета и се хвърлих към вратата, но не успях. Зад мен се взриви гранатата с приспивателен газ, сложена под пистолета. Вече падайки, никак не можех да разбера как е възможно да съм направил такава глупост.

Първото усещане, след като се събудих, беше съжаление. Работата на мозъка е източник на постоянно удивление. Действието на дяволското ми питие преминаваше, с паметта всичко беше наред, болките минаваха. Детайлите на интермедията на лудостта се връщаха ясно и отчетливо. Макар и да ми прилошаваше от всичко, което съм мислил и правил, едновременно с това чувствах пристъп на съжаление, че свърши. Рискът след вземане на лекарството прерасна в абсолютна свобода, когато животът на другите хора изглежда по-малко от нищо. Усещането без съмнение е неприятно, но и извънредно привлекателно. Макар мозъкът да протестираше, изпитвах желание да повторя всичко отново.

Въпреки дванайсетчасовия сън, бях разбит. Преместването в леглото отне цялата ми енергия. Погледът ми се спря на предвидливо запазената бутилка спирт. Измих чашата и отпивайки по малко от течността, се опитах да приведа в ред цялото си мозъчно имущество, което не беше толкова лесно. Много пъти съм чел за тъмните инстинкти, лежащи в подсъзнанието ни, но за първи път се сблъсках с това непосредствено, когато те действително започнаха да изплуват на повърхността.

Позицията ми по отношение на Ейнджълин трябваше накрая да бъде определена. Трябва да призная, че явно бях неравнодушен към нея. Любов? Наречете го с каквото искате име, не възразявам, но това не е буйна младежка страст. Постъпките й не ме заслепяваха, отчетливо разбирах, че отвратителният аморален живот на Ейнджълин се отразява и върху моя начин на мислене. Но логиката и разсъдъкът не могат да противостоят на емоциите. Ненавиждах дейността й, но не можех да се отърва от чувството на симпатия към тази личност, толкова приличаща на мен. Не ми даваше покой мисълта какъв екип би се получил от нас! Това, разбира се, е невъзможно, но никой няма да ти забрани да искаш. Любов и омраза стояха буквално рамо до рамо. Отпих голяма глътка.

Сега нямаше да е много трудно да я намеря. Тази увереност дори ме дразнеше. Нямах никаква нова информация, само фантазия и проблясъци на интуиция за това как се въртят ветровете в главата на Ейнджълин. Не можеше да има съмнение, че се стреми към власт, но едва ли ще получи нещо чрез краля. По-скоро със сила, с оръжие, възможно е и с терор, чрез определен род революция и безпорядък. Така е било в старите времена на Фрайбур, когато цената на схватките е била върховната власт. Всеки дворянин е могъл да бъде коронован, а старата кралска власт отслабена, затова борбата за мястото на монарха е била много жестока. Разбира се, всичко е свършило, след като социолозите на Лигата са поработили тук.

А сега завръщането към старото е напълно възможно. Ейнджълин, за да удовлетвори амбициите си, искаше да види този свят окъпан в кръв. Засега не можеше нищо да направи, но готвеше някого за черната работа. Един от тези надути Князе, прокарващ в живо дело политиката на трона и имащ голямо влияние в тази полуфеодална държава. Подобен подход Ейнджълин вече използва, поискало й се е да го използва още веднъж. В това не можеше да има съмнение.

Не бяха ясни само детайлите. Кой е той?

Гмурканията ми в дълбините на самоанализата оставиха неприятен вкус, който не се измиваше с никакви количества течност. Това от което се нуждаех, бе оживяване на нервните ми окончания и раздвижване на застоялата кръв. Проследяването на довереното лице на Ейнджълин изискваше зареждане на батериите ми. Взех вестника и започнах да изучавам новостите в Двора. След два дни трябваше да се състои Големият Бал — много удачно прикритие за търсенията ми.

Тези два дни изглаждах детайлите на предполагаемата операция. Всеки дръвник можеше да провали работата, както обикновено и става. Само с такива таланти, като мен, можеше да се обезпечи стопроцентово прикритие на личността. Измислих си родина — отдалечена провинция на Фрайбур, бедна във всички отношения освен изобилието от нюанси на произношението, което служеше за основа на много шеги и анекдоти. За населението на Местелдрос бяха характерни прямотата и буйствата. Положението ми на дворянин ми даваше право да се скрия под името на граф Брант Дийбщол. Фамилното име на местния диалект означаваше или бандит, или бирник, което ви дава пълна представа за ролята на този човек, както и за източника на фамилната титла. Военен шивач ми скрои мундир и докато го карах да бърза, детайлно назубрих фалшивата си биография.