Джон Хокс - Златният град

— Е, тук съм — каза той и като се мъчеше да скрие напрежението си, взе някаква червена хапка, приличаща на резен диня. На вкус беше солена като корейско кимчи , но той преглътна и се насили да се усмихне. — Защо искате да се срещнете с мен?

— Поради някаква неясна причина ти и другите странници имате сила, която не ни е дадена — каза господин Уестли. — Можете да напускате своя свят.

Тримата полубогове се взираха в Майкъл. Настъпи момент на неловко мълчание. Майкъл отпи още глътка от синята течност и се опита да не се усмихва. Завиждаха му. Да, точно така. Завиждаха на способността му.

— Искаме да се прехвърляме в различни светове — каза господин Уестли.

— Направихме всичко, което можем на това място — обади се господин Даш. — Всички сме отегчени. Искаме да идем до мрачния остров и света на гладните духове. Но най-много желаем да стигнем до златния град.

— Не зная за какво говорите.

— В миналото са идвали странници и са ни обиждали — каза господин Даш. — Наричали ни „полубогове“ и казвали, че „истинските“ живеят на онова специално място.

Госпожица Холдърнес почука с пръсти по масата.

— Някои създания на пръв поглед може и да имат по-висока форма на съзнание, но ние знаем как да използваме нашата сила. Няма да ни коства много усилия да ги накараме да се поклонят на истинската ни божественост.

— Не мога да ви науча как да станете странници — рече Майкъл. — Баща ми имаше дарбата и я е предал на мен.

— Това е просто начин да фокусираш и насочваш енергия — каза господин Уестли. — Мисля, че бихме могли да повторим процеса с квантовите си компютри.

Госпожица Холдърнес отпи още малко от синята течност, подаде купата на господин Даш и каза:

— Погледнете Майкъл. Опитва се да разбере как това ще засили собствената му власт.

— Помогни ни да станем странници и ние ще ти покажем как да поемеш властта над твоя свят — каза господин Уестли. — Ние ще командваме другите пет свята, а ти ще си богът на своята конкретна реалност.

— Четвъртият свят е голям — отвърна Майкъл. — Там живеят много хора.

— Няма да следим всички — обясни господин Даш. — Други ще го правят — твоите църковни бойци и пазители. Ти обаче ще командваш системата. И ще станеш бог, също като нас тримата.

— Забрави за изкуството и философията — каза господин Уестли. — Съществува само една истина и ние я виждаме ясно. Вечната сила във вселената е Светлината, съдържаща се във всяко живо същество. Ако контролираш друг човек, контролираш неговата Светлина.

— Това е игра, само че много по-сложна — допълни госпожица Холдърнес. — Караме нашите граждани да маршируват и да се бият помежду си. Да плачат, да се смеят и да се молят.

Господин Даш вдигна купата и се ухили.

— И след като приключим с това, винаги можем да ги накараме да умрат, понякога по зрелищен начин.

По врата на Майкъл се стече пот. Имаше чувството, че току-що е участвал в надбягване в горещ летен ден.

— Моят свят има различни правителства, армии и религии.

— Не е нужно да се бориш срещу която и да било от тези групи — каза господин Уестли. — Ще ти покажем как да ги насочваш в определена посока. Първо създаваш плашеща история, после осигуряваш щастлив край…

Докато чакаше телефонът да звънне, Холис няколко часа се мота из район Гинза. Ако от Табулата бяха научили за паспорта му, компютрите им сигурно бяха регистрирали пристигането му в Япония. След потвърждаването на присъствието му тук местните агенти на организацията щяха да започнат да го търсят.

Слънцето клонеше към залез и неоновите светлини на Гинза светнаха в червено и зелено. Огромен видеоекран на една от сградите показваше млади жени, които се усмихваха и рекламираха разни нови стоки. Холис бродеше из каньоните между небостъргачите и се озова на улица, на която продаваха подаръци. Всеки магазин предлагаше определен вид стоки — отлежало саке или скъпи чанти, орхидеи, увити в бяла тъкан, или свещи в червени обвивки. Подаръците го караха да си мисли за Вики. Дали щеше да хареса копринен шал, или шишенце парфюм? Защо не й купуваше подаръци, когато живееха в Ню Йорк?

Когато се усети, че го зяпат прекалено много хора, тръгна на север към по-скромния район Асакуза. Лампите започваха да светят с тъмножълта светлина, когато влезе в един онсен — обществена баня, използваща водата от горещ извор. В малкото преддверие имаше чекмеджета за обувки и неочаквано за самия себе си Холис заподскача на един крак, за да си развърже връзките. Една врата се плъзна настрани и в помещението влезе дребен як японец, за да си вземе обувките. Панталоните му леко се повдигнаха, когато приклекна да отвори чекмеджето, и Холис забеляза, че човекът има татуировки. Още татуировки се виждаха на гърдите му под незакопчаната риза. Холис се запита дали мъжът не е якудза — японски гангстер. В култура, ценяща конформизма, човек трябва да има сериозни основания, за да промени външния си вид.