Джон Хокс - Златният град

— Чакаме отговора ти! — каза първият глас. — Ние сме боговете на този свят и на всички други светове…

Майкъл се засмя и смехът му изпълни помещението.

— Аз съм Майкъл Кориган и изминах дълъг път, за да стигна тук. Кой съм аз ли? Човек, който направи пари, като продаваше разни неща на други хора. — Изсмя се пренебрежително към трептящата пред него светлина. — И затова зная какво е това — звънчета и свирки, трикове и огледалца, помагащи да се продаде стоката. Може и да е достатъчно да се впечатлят местните, но аз не се хващам.

— Той е еретик! — извика млад мъжки глас. — Извикайте пазителите да го накажат!

— Можете да правите каквото си искате — рече Майкъл. — Но тогава ще накажете онзи, на когото самите богове казаха да дойде тук. Аз съм странник от друг свят.

Колоните засветиха още по-силно; станаха толкова ярки, че Майкъл трябваше да засенчи очите си. Вятър виеше около него и едва не го събаряше на пода. Изведнъж, съвсем ненадейно, всичко спря. Настъпи момент на мрак, след което светнаха лампите.

Майкъл чу вратата на асансьора да се отваря и трима души — двама мъже и една жена — излязоха от кабината и тръгнаха по каменния под.

— Добре дошъл, Майкъл — каза по-възрастният мъж. — Чакахме те.

Младият мъж отдясно имаше мускулест врат и рамене и дълга коса, която покриваше ушите му. Държеше се властно и самоуверено и леко повдигна брадичка, сякаш очакваше да му се подчиняват. За разлика от него, жената отляво като че ли се радваше да посрещне странника. Наведе се напред, сякаш беше глуха, а не иска да пропусне нито дума. Възрастният мъж — явно водачът им — стоеше в средата. Гърбавият му нос и хлътналите очи напомняха на Майкъл за мраморен бюст на някой римски император.

— Извиняваме се за суровата демонстрация — каза той. — Но трябваше да разберем дали си странник, или някой от чуждите земи.

— Варварин щеше да падне на колене — обясни жената. — Те плачат, треперят и се молят на светлината ни.

— Имате ли си имена? — попита Майкъл.

— Разбира се — отвърна възрастният. — Но може да ти прозвучат странно и няма да разбереш значението им.

— Искаме да се чувстваш така, сякаш говориш с приятели — допълни жената.

— Затова си избрахме имена от твоя свят — каза възрастният мъж. — Аз съм господин Уестли. Това е госпожица Холдърнес, а…

— Аз съм Даш — каза младият. — Господин Даш. — Изглеждаше доволен от името, което си беше избрал.

— Вие ли се свързахте с нас чрез квантовия компютър?

Господин Уестли кимна.

— От много години се опитваме да осъществим контакт с вашия свят. Накрая успяхте да разработите технология, способна да приема съобщенията, които пращаме през преградите.

— Искахме странник — обясни госпожица Холдърнес. — Но не знаехме дали те все още съществуват във вашия свят.

— И се наричате богове?

— Ние сме боговете на тази реалност — каза господин Уестли. — Има и други, но ние тримата бяхме натоварени със задачата да се срещнем с теб.

— На моя свят имаме различна представа за Бог. Той е могъща сила, която знае всичко.

— Ние знаем всичко, което става в нашата Република — каза госпожица Холдърнес. — Компютрите проследяват всяка негативна мисъл и признак на бунт.

Господин Даш изглеждаше раздразнен.

— И сме могъщи като богове. Ако дадем съответната заповед, половината население ще избие другата половина.

— Но Бог е… — Майкъл се поколеба. Не знаеше как да завърши изречението. Когато си помислеше за Бог, си представяше мъжа с бялата брада, изрисуван на тавана на Сикстинската капела. — Бог е безсмъртен.

Тримата полубогове се спогледаха и Майкъл усети, че смъртта е чувствителна тема.

— Нашата мощ не зависи от отделния индивид — каза господин Уестли. — Ако някой от нас изчезне, се избира нов бог от класата на пазителите. Господин Даш е най-новото ни попълнение.

— Вярващите никога не ни виждат пряко — рече госпожица Холдърнес. — Понякога наказваме граждани, които се молят всеки ден и спазват всички закони. Хората се страхуват от нас, защото не могат да предскажат действията ни.

— Но вие не сте създали този свят — каза Майкъл. — Вие не сте…

— Разбира се, че сме създали този свят — прекъсна го госпожица Холдърнес. — Попитай когото и да било от живеещите тук. Ще отговорят, че ние сме поставили трите слънца в небето и караме искрата да расте във водните поля.

Господин Даш започваше да се ядосва.

— Бог е онова, което се почита. Може и да си странник, но изглеждаш доста невеж в религията.