Джон Хокс - Златният град

— Няма нужда от препирни — с успокоителен тон каза господин Уестли. — Майкъл никога не е бил в нашия свят и все още не разбира нашата система.

— Сигурна съм, че е уморен и гладен. — Госпожица Холдърнес се обърна към другите. — Няма ли да го нахраним?

— Отлична идея. — Господин Уестли извади от джоба на ризата си черен диск и натисна ръба му. Точно зад Майкъл се чу бръмчене. Той се обърна и видя част от пода да се отваря като хитроумно изработен капак. Появи се черна метална платформа с мебели, която бавно започна да се издига.

Тримата полубогове поведоха Майкъл към пейките около стъклената маса, покрита с подноси храна. Разнообразните резени и салати изглеждаха като различни видове зеленчуци, но Майкъл не беше сигурен какво точно представляват. Всички седнаха и господин Даш започна да смесва вода и някакви синя течност в златна купа.

— Откакто имаме писана история, ни посещават странници — каза господин Уестли. — Някои от тях са оставали съвсем за кратко. Други, подобно на Платон от Атина, останаха и се учеха от нас.

— Започнахме, като разделихме обществото на три — работници, войници и управници — продължи госпожица Холдърнес. — В един момент предците ни въвели серия митове, които да обяснят системата. Първият мит е, че за тройното разделение има някаква фундаментална причина. Верните слуги са ръцете и краката на Републиката. Бойците са сърцето, а пазителите — главата.

— Точно това чух от един слуга във водните поля — отбеляза Майкъл.

Госпожица Холдърнес, изглежда, остана доволна.

— Освен това предците ни създали чудесна история, в която всички са затворени в пещера и гледат сенки по стената. Само боговете могат да напускат пещерата и наистина да виждат светлината.

— Този мит оправдава съществуването ни — каза господин Уестли. — Най-голямата заплаха за стабилността идва тогава, когато хората мислят и действат свободно. При йерархия на съзнанието можеш да кажеш, че всяко възприятие е погрешно. Или богохулно.

— Хората, които екзекутирахте, бяха наречени еретици.

— Най-голямото предизвикателство към стабилността е перверзният стремеж към свобода. Той не може да бъде контролиран само със заплахи и наказания; по-ефективно е да научиш хората да се съмняват в реалността на собствените си възприятия. Когато системата работи правилно, те сами се цензурират.

Господин Даш приключи с размесването на водата и синята течност. Пи пръв и подаде купата на господин Уестли. Възрастният мъж също пи и предаде съда на госпожица Холдърнес, която отпи няколко глътки и предложи купата на Майкъл. Тримата полубогове го наблюдаваха мълчаливо. Господин Даш седеше на ръба на дивана си, сякаш очакваше неприятна изненада.

Майкъл вдигна купата и отпи от тюркоазената течност. Имаше леко горчив вкус, но когато преглътна, почувства как по тялото му се разлива топлина. Реши, че сигурно е алкохол или нещо подобно. Поне не се опитваха да го отровят.

— Пазителят, който ме доведе тук, каза, че можете да следите всеки, който носи нашийник.

— Има и много други начини да следим населението — каза госпожица Холдърнес. — Бойците държат под око слугите. Пазителите наблюдават бойците. А ние се грижим пазителите да не организират някакъв вид въстание.

— Щом имате такава технология, не разбирам защо използвате конски каруци и парни двигатели.

— Би ли дал експлозив на дете? — попита господин Уестли. — Би настъпила пълна катастрофа, ако всеки в нашето общество получи достъп до машините. Затова създадохме двустепенна система. Преди много време ние създадохме компютрите, екраните и следящите нашийници. Но тази технология е ограничена до религията и сигурността. Запазваме производството на храна, облеклото и медицината на по-просто ниво. Това ни позволява всеки ден да вършим чудеса. Що се касае до народа, ние боговете виждаме всичко, знаем всичко…

— Да, дойдох тук заради квантовия компютър. Вие ни пращахте технически данни, а след това спряхте.

— Приехме, че всяко правителство или организация, способна да създаде квантов компютър, ще има познание и за странниците — рече господин Уестли.

— Всичко беше заради теб — допълни госпожица Холдърнес. — Целта ни беше да накараме странник да дойде в нашия свят.

Макар че синята течност го караше да се чувства малко опиянен, Майкъл усети, че предстои да се случи нещо важно. Това бе моментът от търговската презентация, когато някой вади договор и го слага на масата.