Адам Робъртс - Камъкът

И така, скъпи камъко, нека ти разкажа за Просеката.

Просеката е огромно естествено образувание в космическото пространство. Тя се простира под формата на огромна дъга, дълга хиляди светлинни години, като тръгва от Купа и струпването на материя, което представлява той, и стига чак до центъра на високоскоростното пространство. Там Просеката прекъсва за около стотина светлинни години, но след това започва отново и очертава една извивка до Гьола, където свършва. В действителност крайната й точка се намира на няколко светлинни години от моята звезда-затвор.

Просеката е един гравитационен феномен, със сигурност най-странният в Галактиката. Във всеки друг случай гравитацията оформя всичко в сфера и поради това големите тела във Вселената са сферични, от звездите до планетите и черните дупки. Но Просеката е нещо, никой в действителност не знае какво точно, един огромен линеен феномен. Може да е свръхплътна лента от някаква материя, която се простира през пространството или остро пречупване на самото пространство-време. В действителност никой не знае.

Като говорим за гравитацията на една звезда, планета, черна дупка или галактика — всички тези неща упражняват нарастващо гравитационно притегляне. На голямо разстояние притеглянето е малко, но с приближаването към обекта, то постепенно се увеличава и достига най-високата си точка на повърхността на небесното тяло. Пространство-времето е вдлъбнато, изкривено или изгърбено от многобройните тела, които се намират в него. Но Просеката е различна. Вместо дъгите и извивките на обикновената гравитация, това природно явление прилича на дълбока рана, на разкъсано място. На разстояние от десет светлинни години тя не упражнява абсолютно никакъв гравитационен ефект. На десет километра от нея ефектът е минимален, колкото притеглянето на един астероиден пояс. Но само на няколко метра от нея гравитационният градиент се изстрелва рязко нагоре и силите на притегляне стават толкова жестоки, че смазват всякакъв живот и материя, подобно на черна дупка. Ако пространство-времето може да бъде притеглено и изкривено от гравитацията, то вероятно може също да бъде разкъсано и да образува просто една дупка. Това е Просеката. Никой не я е обяснил правдоподобно.

Хората са пътували през пространството на високите скорости в продължение на хиляди години. Несъмнено в началото е съществувал голям интерес по отношение на това необикновено природно явление, на тази огромна пукнатина във Вселената, най-важната физическа особеност на т’Т пространството. Много учени са го изучавали и много мислители са съчинили теории за него. Но количеството данни е оскъдно. Ние не можем да пътуваме в Просеката, защото нейният гравитационен градиент е твърде висок — защото е феномен, подобен на черна дупка или просто защото притежава подобни характеристики. Всяко нещо, намиращо се на малко разстояние от ръба й е смазвано. Тъй като човечеството не успяло да проумее явлението, в крайна сметка то загубило интерес към него. Сега Просеката е една природна особеност подобно на звездите или облаците, на планините или долините на повърхността на някоя планета. Ние пътуваме край нея. Ние повече не мислим за нея.

Но Агифо-3-акка мислеше. Той я обикаляше възможно най-близо с подобния си на съборетина космически кораб и се опитваше — въпреки че задачата беше непосилна — да я разбере. Ти може да изпитваш съжаление към него, камъко, обаче изучаването на Просеката даваше цел на живота му.

Въпреки че се намираше във високоскоростното пространство, Агифо-3-акка летеше със субсветлинна скорост. Раздрънканият му космически кораб беше толкова голям и тромав, че не беше възможно да се координира прехода му към свръхсветлинни скорости. Моите преследвачи, които можеха просто да се обвият в пяна, нямаха подобни затруднения и можеха да ме хванат по всяко време. Започвах да ставам нервен.

Още не се бях възстановил напълно от опасното бягство от затвора, но трябваше да тръгвам. Не можех да чакам повече. Агифо-3-акка насочваше кораба си към заострения връх на Гьола, където свръхсветлинните пътувания не бяха възможни и ниската скорост нямаше да го поставя повече в неблагоприятно положение. За около година (за нас, за него — около месец) той щеше да прекоси този малък участък от нискоскоростно пространство и щеше да премине от другата страна на Просеката спрямо звездата-затвор, както и спрямо всички последици от това, че ми беше помогнал: преследвачите нямаше да го настигнат там. Аз, обаче, трябваше да летя със свръхсветлинна скорост, за да се отдалеча от мястото, трябваше да отида на Дъжд и оттам на други светове.