Адам Робъртс - Камъкът

Той имаше цел в живота си.

Агиф не беше от световете на т’Т и това можеше да е причината, поради която беше предпочетен от моите работодатели. В края на краищата, те (независимо кои бяха те) планираха масово убийство на т’Т граждани — възможно най-лошото нещо в историята на човешката цивилизация от хилядолетия насам. Очевидно не бяха добре разположени към т’Т. Разбира се, обстоятелството, че Агиф се беше случил относително близо до звездата-затвор, също бе взето под внимание.

Той ми каза, че е от Уиа. Тази група светове се намира отвъд Езика, в покрайнините на нискоскоростното пространство. Според мен никой в т’Т не знае докъде се простират световете на Уиа. Може би до самия край на галактическия ръкав, а може би и по-нататък, защото, ако има други участъци високоскоростно пространство, те със сигурност ще се намират отвъд пълните с материя мъртви зони на Галактиката. Но т’Т имат много малко общо с Уиа. Разбира се, съществуват някакви контакти, но всъщност главно индивиди от Уиа прекосяват субсветлинния Език в най-тясната му част в продължение на много десетилетия и пристигат при нас. Исторически погледнато, ние от т’Т изглежда нямаме желание да изминем обратния път. И защо да се интересуваме от нискоскоростното пространство, след като имаме своята огромна звездна кухина от високоскоростно пространство, която да изследваме?

Възможно е да има и нещо друго, може би на нас от т’Т просто ни липсва любознателност. Навярно това е цената, че живеем в утопия.

Уиа е една хлабаво организирана конфедерация от светове, свързани с търговски отношения. Дори при скоростите от (вероятно) три с, които са възможни в тяхното пространство, по тези пътища се пътува в продължение на десетилетия. Въпреки бавния си транспорт или точно поради него, Уиа са известни като традиционно войнствени народи, религиозни и суеверни, бързи, когато си въобразяват обида и бавни, когато прощават сторена неправда. Толкова различни от безгрижните и райски светове на т’Т!

Между двете пространства има също така и много по-фундаментално различие. Поради религиозни и суеверни причини Уиа презират дотТек. Някои от тях допускат приемането само на най-основна медицинска нанотехнология в телата си (главно за удължаване на живота — една необходимост, като се има предвид продължителността на техните пътувания). Но те не използват нито една от по-усъвършенстваните функции на истинската дотТек — способността за разрешаване на проблеми, тоест „интелигентността“ поради липса на по-подходяща дума. Изглежда, че в много от техните култури т’Т се смята за обида срещу Бога, Боговете или срещу Посечения Бог, който е най-широко почитан сред тях. Мисля че името на този бог е Верандер, но може да съм го запомнил погрешно. Агифо-3-акка имаше негово светилище на кораба си, но на мен ми беше специално забранено да го виждам, една от много малкото възбрани, които Агиф ми наложи. Възбраната, естествено, представляваше за мен един специфичен стимул и аз се опитах няколко пъти да се промъкна край вратата-пазач или просто да нахлуя с взлом. Но всеки път Агифо-3-акка ме спираше, без да се ядосва или разярява, но непреклонен и невъзможен за заобикаляне.

— По какъв начин ще навредя на светилището като го видя? — попитах аз.

— Посеченият Бог не е за очите на нечистите, на заразените — каза напевно той.

Заразени означаваше дотТек. Агифо-3-акка беше едър мъж и аз не можех да го победя. Откакто бях загубил собствената си дотТек, бях станал слаб и хилав и едва ли щях да го надвия със сила, дори да беше някой по-деликатен индивид.

— Но аз нямам дотТек в тялото си — обясних му. — Можеш да ме пуснеш вътре.

Но той не се остави да го убеждават.

— Ти не си чист — каза ми той. Беше странен образ, този Агифо-3-акка.

Той никога не ми каза кога точно беше напуснал пространствата на Уиа, но хиляди от неговата раса правят това всяка година. Вероятно в някакъв момент от живота си той се е носел със субсветлинна скорост през Езика, с цел или напосоки, в търсене на т’Т или бягайки от някой враг. Допускам, че накрая той се беше озовал — като чужденец и вече на години — в системата Ну Хирш. Вероятно оттам бе започнал да пътува надлъж и нашир и да събира интересуващата го информация, докато накрая вече бил в състояние да се отправи към Дъжд и пространството, близо до Просеката.

Просеката беше негова отдавнашна мания. Това бе ясно. Той беше завладян от нея. Може би беше чул да я споменават в пространството на Уиа и беше пристигнал тук нарочно. Може би беше пристигнал в т’Т поради други причини и тук бе попаднал в плен на нейната магия. Както и да беше станало това, сега той бе тук, в своя странен готически кораб, летеше толкова близо до Просеката, колкото се осмеляваше, пращаше сонди и събираше данни.