Адам Робъртс - Камъкът

Колкото повече се доближаваме към сърцевината на Галактиката, толкова по-плътна става материята. Колкото повече се движим по посока към центъра, толкова повече скоростта намалява и преминава в субсветлинна. Предполага се, че по-голямата част от пространството в нашата Галактика е нискоскоростно, но това не се отнася до териториите на т’Т. Ние обитаваме един разтег от високоскоростно пространство, широк и дълбок стотици светлинни и дълъг хиляди години. Именно в това пространство е възможно пътуването със свръхсветлинна скорост, при това пътуване със скорост хиляди пъти по-голяма от скоростта на светлината.

Поради каква причина съществува този високоскоростен участък? Скъпи камъко, това аз изобщо не знам. Нашите звезди са също толкова плътни, колкото и другите звезди на същата галактическа ширина. По-скоро тук някаква роля играе чистотата на конкретното пространство, в което едновременно липсват както достатъчно плътен мъглявинен материал, така и суперструни, които да се явяват като пречка. Поне така са ни казвали. Аз не съм експерт. Каквато и да е причината, остава фактът, че човечеството е в състояние да пътува през пространството на т’Т със скорости до 3000 с. Три хиляди пъти скоростта на светлината. Ето къде се намираме ние, скъпи камъко, това е нашето пространство.

То не е безкрайно пространство. т’Т граничи непосредствено с Купа, огромен субсветлинен участък, който е по-дълъг, отколкото широк. Отвъд тази мъгла от статични звезди и прах е разположен Езика, дълъг почти 2000 светлинни години и няколкостотин широк. Той се разстила отгоре и отдолу на нашето високоскоростно пространство. Именно тези издължени участъци прекъснато пространство — нискоскоростни ивици в просторите от субсветлинно пространство — ограждат т’Т. Ако предпочиташ, можеш да си представиш нещата в негатив: не мисли като за чисто пространство, тук-там прекъснато от прегради. Мисли за осеяното с материя галактическо пространство като за една бавна и гъста среда, в която тук-там като по чудо има дупки — и ние живеем в една такава дупка, широка хиляди светлинни години.

През средата на това велико пространство (възможно е това да се окаже причината, поради която то изобщо съществува или пък че е функция на нейното съществуване) преминава една Велика гравитационна просека. Огромен разтег на силно гравитационно привличане, прекъснат в средата, но въпреки това великолепен, огромен.

Открил съм още много неща за Гравитационната просека, скъпи камъко. Ще ти кажа за това след малко.

И тъй, в пределите на т’Т ние наистина можем да се движим много бързо. Смея да твърдя, че три хиляди пъти по-бързо от скоростта на светлината е достатъчно бързо. Случайни местни примеси в тъканта на пространство-времето означават, че скоростта на някои преходи е твърде ограничена, но в по-голямата част от пространството скоростите могат да бъдат огромни. Споменах ти за населения от хора в други пространства, освен тези на т’Т. Знаем историите на раси и народи, още по-отдалечени от тях. Но тези други пространства не са благословени с възможностите на бързото пътуване като т’Т. В пространството на Уиа например се пътува трудно. Там мъчно се поддържат скорости, по-големи от светлинната, при това не е възможно скоростта да надвиши три „с“. Според известните ни разкази (тъй като те са доста мъглява група народи, малко познати сред т’Т), тяхната култура е много различна от нашата. Всичко е по-бавно. Пътуванията отнемат години или десетилетия, а търговията е дългосрочна перспектива. Племената им се обединяват в големи общности, някои от които пътуват в Космоса, а други прекарват целия си живот на планети, без да предприемат този риск. Поради религиозни причини Уиа презират нанотехнологията и животът им е кратък и изпълнен с болести и несигурност. Много от тях се чувстват по-щастливи, ако не го излагат на риск в Космоса. Те са консервативен и предпазлив народ.

Но това не представлява интерес за теб, нали любими камъко? Е, добре, ще ти кажа само още едно нещо, свързано с природата на високоскоростното пространство. Говори се, че то намалявало. Или пък че нискоскоростното пространство около него бавно се разширявало, едно от двете. Като резултат от това след едно хилядолетие хората ще могат да пътуват от свят на свят само с максимална скорост от три с, тоест времето на придвижване ще се увеличи хиляда пъти. Може да се случи и нещо по-лошо — да бъдем запратени обратно към пространството на субсветлинните скорости, където световете ще бъдат почти напълно изолирани един от друг. Това е нещо неизбежно и не може да бъде спряно. От гледна точка на вечността, нашето пространство, въздушната дупка от високоскоростно пространство, което позволи въздигането на империята на т’Т, се е отворила за кратко време и отново ще се затвори. Ние ще я видим как се затваря. Но не и аз. ДотТек напусна тялото ми, така че аз ще остарея и ще се изхабя много бързо. Но хората, с които съм израснал, ще го видят, както и техните деца.