Адам Робъртс - Камъкът

Човешките същества са летели по този начин горе-долу в продължение на хиляда години. Обвити в пяна като пашкули, те танцуват по своя път през огромните разстояния.

Но има и едно друго ограничение. Това, скъпи камъко, е нещо важно. Това е нещото, което оформя нашата Галактика и слага границите между различните човешки култури. Ето някои факти.

Първо, пътуването със свръхсветлинна скорост е несигурно начинание, което се базира на слабото взаимодействие в атома. Ако то се наруши, пътуването също бързо се влошава.

Второ, някои материални характеристики на нашата Вселена пречат за по-широкото приложение на свръхсветлинното пътуване. Такава пречка представлява прекалено голямото количество материя, понеже не е възможно да се пътува със свръхсветлинна скорост през пространство с голяма концентрация на материя — облаци от газ и прах. Други неща направо осуетяват свръхсветлинното пътуване, при това неща, за които знаем твърде малко: бариери и запушвания, доловими единствено поради факта, че пътуването, основаващо се на слабата ядрена сила, се влошава на тези места и скоростта намалява. И така, в някои области на т’Т лесно може да се достигне скорост, хиляди пъти по-голяма от светлинната. В други територии пътуването е по-мудно и са възможни скорости само от няколко „с“. След това идва ред на много по-внушителното пространство от територии, в които пътуването със светлинна скорост е невъзможно и космическите кораби трябва да пълзят със субсветлинни скорости.

Ето по този начин е структурирана нашата империя, световете на т’Т.

Всъщност, скъпи мой камъко, аз съзнавам, че прекалено опростявам нещата. Обикалянето на електроните около атомното ядро, сложната игра между силните и слабите ядрени сили, между електромагнитните и гравитационните сили е много по-комплицирана, отколкото ти я описах. Това не е просто един планетариум, около чийто център, движен от часовников механизъм, обикалят няколко топки. Става дума за същността на Вселената на много малки нива. Там нищо не е сигурно по начина, по който са сигурни нещата в нашата Вселена. Ние не можем да знаем в едно и също време къде се намира една субатомна частица и накъде отива. Как ти се струва това? Можем да знаем къде се намира или накъде отива, но никога и двете едновременно. Странно, нали? Нещо повече, тези количествени величини — скорост, маса, позиция, състояние — не са определени, докато не ги наблюдаваме . Скъпи камъко, можеш да разсъждаваш върху смисъла и последствията от това твърдение толкова дълго, колкото е нужно и аз съм сигурен, че твоето каменно същество ще ги схване по-бързо от мен. Всъщност, според един философ, начинът, по който се осъществява придвижването посредством слабата ядрена сила може да се обясни и като процес на свръхнатоварено, изчислително наблюдение върху субатомното, като това наблюдение кара цялата матрица непрекъснато да се самоопределя по протежение на линията, по която сме избрали да пътуваме. Ето защо само човешки същества могат да пътуват със свръхсветлинна скорост. Несъзнателен товар не може да бъде ускорен по този начин. Не се тревожи, ако това те смайва. Аз също не мога да кажа, че го разбирам. Ти и аз, камъко, искаш ли да се сгушим заедно в нашето невежество?

Но аз пак се отклонявам от същността. За какво говорех? Има Космос, където са възможни високи скорости и Космос, където са възможни ниски скорости. Но има и Космос, толкова задръстен и характеризиращ се с някакви пречки на дълбоко ниво (които всъщност ние не разбираме), че пътуването със свръхсветлинна скорост е невъзможно и хората са принудени да пътуват със субсветлинна скорост, ако изобщо пътуват. Субсветлинното пътуване обаче, отнема много години, което е още по-лошо поради времевото разширение. Докато пътуваш, всички около теб остаряват и малцина имат търпението да те дочакат, дори и дотТек да им осигурява дълголетие.

Пространство на високите скорости, пространство на ниските скорости. Ние предполагаме, че междугалактическото пространство е преимуществено пространство на високите скорости. Може би тези далечни територии са пропътувани от живи същества, но на нас от т’Т ще ни отнеме няколкостотин години да си проправим път през бавния, субсветлинен спирален ръкав на нашата Галактика и да достигнем необхватните междугалактически простори. Сигурен съм, че някои са осъществили това пътуване, народите на Уиа, да речем, които са родени по-близо до покрайнините на Галактиката. Племената Палметто — кой знае? Техните радиотрансмисии пътуват само със светлинна скорост и ще им отнеме хилядолетия, за да достигнат до нас.