Адам Робъртс - Камъкът

Не можем да ти отговорим. Това не е подходящият въпрос на този етап.

Замислих се за малко над това. После седнах на земята и притиснах стъпалата си едно в друго, така че коленете ми щръкнаха навън.

— Как ще убия всички тези хора?

На този въпрос трябва да си отговориш сам. На този етап не можем да отговорим на този въпрос.

— Някакви предложения?

Има някои начини, бихме могли да ти дадем отправни точки. Не можеш ли да използваш въображението си? Убивал ли си човешки същества и преди?

— О, да — потвърдих аз. — Но никога в такъв мащаб.

Принципът е същият. Само броят е различен.

— Тази планета в пространството на т’Т ли е? — попитах аз. — Тези хора имат ли дотТек в телата си?

Да.

— Тогава ще са много трудни за убиване. ДотТек се бори да запази хората живи при всякакви обстоятелства.

Няма да е лесно , съгласи се гласът. Но ние сме убедени, че ти ще намериш начин да го направиш. Тъкмо за това избрахме теб .

— Ами ако не намеря начин? Какво ще стане, ако не намеря начин, а вие вече сте ме освободили? — Аз все още не вярвах истински, че това ще се случи, всичко беше напълно хипотетично — Какво ще стане, ако не изпълня сделката? Просто ще си продължа по пътя?

Тогава ние ще те намерим и ще те обезвредим. Ще бъдеш върнат в затвора. Ще свършиш дните си в затвора.

Повярвах на това напълно.

Ти искаш да обмислиш предложението , заяви гласът.

— Приемам — казах аз и огромно кълбо от светлина и радост се надигна в гърдите ми. Изправих се на крака и размахах ръце.

— Приемам! Извадете ме оттук! Ще го направя! Приемам сделката!

По-тихо , каза гласът вътре. Твоите тъмничари ще те чуят .

— И какво от това?

Първо трябва да избягаш от това място , каза гласът. Твоите тъмничари притежават силата да те спрат. Трябва да им се изплъзнем. Няма да бъде нито просто, нито лесно .

— Да избягам! — казах аз. — Въображаеми глас, ти си наслада за моите уши.

Ти разбираш цената, която плащаш за тази свобода, нали?

— Цена?

Трябва да извършиш престъплението. Наясно ли си с това?

— Разбира се! Разбира се!

Тогава иди до третото дърво. Не първото със седемте клона, а третото дърво до самата вода. Брой клоните, като започнеш от онзи, който е надвиснал над водата и заобиколи, за да стигнеш до петия. На този клон ще намериш един-единствен плод. Трябва да изядеш този плод.

— Това обикновен плод ли е? — попитах аз. Дърветата в този затвор на практика бяха роботи, а плодовете по клоните им — просто торбички с протеинова пулпа. Предназначението на тези дървета-машини беше да снабдяват тъмничарите и затворниците с храна.

Внимавай и изяж правилния плод. Преброй клоните от този, който е над водата, като се движиш по посока на часовниковата стрелка 2 2 Текстът е преведен от оригинала на глисѐ, общия език на световете от т’Т. Думата на глисѐ, употребена тук е торквер — „по посока на въртенето около оста“, общоприет израз за кръгово движение, базирано на посоката на въртене на Галактиката. „По посока на часовниковата стрелка“ е анахронизъм за културите на т’Т, но изразът е употребен като най-близък удобен еквивалент. . Единствения плод на петия клон. Това е клонът, който е най-близо до отсрещния поток.

Залитнах напред, нетърпелив да изям този плод.

— За какво ще послужи той? — попитах аз. — Защо трябва да изям този плод? — Да си кажа право, много не ме беше грижа защо. Бях напълно зашеметен от чудесната логика на съня с неочакваната среща. Навярно наистина сънувах. Дърветата се мержелееха във вечерния здрач.

Вътре в този плод , отговори гласът, са семената на едно ИИ. Това ИИ ще пусне корени в теб и ще израсне в мозъка ти. После то ще установи връзка с теб и ще трябва да изпълняваш инструкциите му .

— ИИ 3 3 Повечето обработващи данни машини в т’Т са обикновени линеарни процесори, напреднали немислещи версии на бинарно-опериращите машини. ИИ-тата или изкуствените интелекти са паралелни, квантово-опериращи машини, с капацитет и способност да имитират човешки интелект. Изненадата на Ае предполага, че по това време те са по-малко разпространени в пространството на т’Т в сравнение с по-късно. ли? — попитах аз. Но гласът не отговори. В действителност аз никога не го чух отново, което добави още един нюанс към спектралното богатство на цялата среща.

Намерих дървото и преброих клоните около него. Плодът беше там, както цялото ми същество от съня трепетно очакваше. Откъснах го и го излапах бързо на три хапки. После залудувах и затанцувах край водата, като си пеех на глас измислена мелодия. Чувствах се абсурдно щастлив. Когато се уморих, аз се надвесих над брега и пих вода. След това се свих на кълбо и заспах на изкуствения хълм.