Адам Робъртс - Камъкът

Размазаното ми отражение се полюляваше върху тъмната вода в краката ми, разклащано от случайни островърхи вълнички. Аз погледнах надолу към себе си.

— Това аз ли съм?

Не, не си ти.

— Всичко това съм аз — казах и разтърсих глава, за да се освободя от странния глас, все едно че имах пясък в ухото си.

Връзката е установена , каза гласът. Връзката е установена. Чуй ме: ние имаме предложение за теб. Една сделка, много добра сделка .

Реших да си поиграя малко с халюцинацията.

— Предложение?

Ние ще ти дадем нещо, а в замяна ти ще направиш нещо за нас. Ще бъде като разменна търговия. Мисли като за размяна. Ние ще изпълним своето обещание.

— Кои сте вие?

Не мога да ти отговоря. На този етап това не е правилният въпрос.

Останах ужасно впечатлен от странния отговор и по някакъв начин той изглежда ме събуди. Разтърках лице и се почесах по сърбящото ме теме.

— Не разбирам.

Знам, че мислиш това за халюцинация, но не е така , каза гласът. Това беше още един мъчен въпрос. Щеше ли една истинска халюцинация да се държи по този начин? Съзнанието, че халюцинираш, не е ли признак на адекватна реакция? Това породи в мен недоумение.

— Какво става? — попитах аз. — Объркан съм.

Ще ти кажа. Чуй нашето предложение.

— Какво е вашето предложение?

В далечината, на отсрещния бряг на изкуственото езеро видях жълтеещата се масивна фигура на надзирателката, която вървеше по торфа. Ръцете й се люлееха в ритъм, като контрапункт на широките й крачки. Едрата й глава почти се изви, за да ме погледне. Навярно гласът ми се носеше над неподвижните води. Но това не беше нещо необичайно — аз често бръщолевех сам. Тя изчезна зад наподобяващия гръб на костенурка хълм.

Ние ще те освободим от този затвор , каза гласът. Тези думи ме накараха да се усъмня в реалността на случващото се с нова ожесточеност. Те съответстваха прекалено добре на силния копнеж на сърцето ми. Но в такъв случай, съобразих аз, лесно може да се каже, че така би изглеждал и един мой сън.

— Свобода? — поех си дъх аз, сякаш думата бе забранена или свещена.

Ние ще те освободим от този затвор , повтори гласът в главата ми.

— Но как? От този затвор не може да се избяга. Отвсякъде е обграден с огън и лава. Намира се на много светлинни години от най-близкия свят.

Ние ще го направим , настоя гласът. Ако се съгласиш с нашето предложение. Ще те отведем оттук, ще ти дадем богатство и информация. Ще пътуваш надалеч и ще си построиш космически кораб такъв, какъвто сам пожелаеш. Първо ще свършиш за нас една работа, а след това ще можеш да изживееш остатъка от живота си по какъвто начин си избереш .

Това беше прекалено много, за да се преглътне.

— Кои сте вие? — настоях аз.

Но той само повтори това, което беше казал преди: Не мога да отговоря на въпроса ти. Това не е правилният въпрос на този етап .

— Но как се свързвате с мен?

Отворихме канал за връзка с теб. Както сигурно разбираш, той не се поддържа лесно, като се има предвид къде си. Няма гаранция, че ще можем да го поддържаме още дълго. Съгласи се с нашето предложение: обещай, че ще свършиш това нещо за нас и ние ще те измъкнем от затвора. Навън връзката ще бъде далеч по-лесна.

Аз се изправих, чувствайки внезапно оживление.

— И каква е тази „работа“, която искате да свърша за вас?

След като излезеш оттук, ще отпътуваш за един свят. Това е далечен свят в покрайнините на пространството на т’Т. Ще унищожиш човешкото население на този свят.

— Повтори това — казах аз. Бях го чул ясно и в мен се беше породило едно ужасно, ехтящо усещане. Но исках да го чуя отново. Гласът повтори изречението си дума по дума.

— Кой свят? — попитах аз.

Ще ти кажем. Веднага щом напуснеш това място.

— Да убия всички човешки същества в този свят?

Да.

Всички? Без нито един да бъде пощаден?

Важно е абсолютно всички индивиди да бъдат убити.

— А самия свят? Планетата, животните, растенията?

Те са без значение. Човешките същества са тези, които трябва да бъдат убити.

Засърбя ме под клепача. Разтрих окото с кокалчетата на свитите си пръсти, а после в опит да изтръгна сърбенето, задърпах миглите си и изскубнах няколко от тях. Тогава казах:

— Защо?

Не можем да ти отговорим. Това не е подходящият въпрос на този етап.

— Защо? — попитах отново. — Защо искате да бъдат убити толкова много хора? Защо идвате при мен? Какъв е мотивът ви? Той може да е важен за мен.