Адам Робъртс - Камъкът

Скъпи камъко,

Искаш ли днес да поговорим за теб? Да? Знаеш ли, сигурно знаеш, че ти си донесен в този затвор също като мен? Затворът бил построен преди сто или повече години за друг престъпник, едно друго статистическо изключение. Не знам къде е той/тя сега. Но те са построили затвора във възможно най-отдалеченото и недостъпно място. Ето какво направили.

Избрали една звезда в най-отдалечените простори на т’Т, която да няма обитаема планета. Звездата била обградена само от няколко скалисти астероиди и една планета от желязо, без атмосфера. Намира се близо до мястото, където Великата гравитационна просека граничи с Гьола, но освен това няма нищо друго забележително или заслужаващо внимание относно звездната среда. Тази звезда си има означение, въпреки че не мога да ти го цитирам. По принцип сега тя е известна като звездата-затвор, защото тук се намира затворът. Най-близката съседна система е Дъжд.

Преди сто години, движейки се със скорост, по-бърза от светлината, те пристигнали на това място. Останали в орбита около планетата и там построили космически кораби и орбитални платформи. С тяхна помощ разрушили единия от астероидите и временно го оформили като две куки от свръхплътна материя. Поради огромната си маса за кратко време куките съсредоточили в себе си гравитация, преди други атомни сили да разрушат този ефект. С помощта на тези гравитационни инструменти, строителите изрязали от желязната планета една куха сфера с диаметър от около един километър. Този кух глобус от желязо и никел бил обработен и приспособен, в него били поставени врати, а някои от вътрешните детайли били моделирани и запълнени. Вероятно тъкмо на този етап, скъпи камъко, ти си бил внесен вътре. Сигурно са те взели от повърхността на мъртвия свят, където в продължение на милиони години гравитационното притегляне е местело безбройни късчета скала напред-назад в сухите, подобни на океански дъна падини, докато накрая отломките се превръщали в гладки и кръгли камъчета. (Така си представям нещата аз, нали разбираш. Няма как да бъда напълно сигурен.) А може да си бил оформен и от самите строители, скъпи камъко, може те да са накарали Хауд-машините да изрежат обикновени късчета астероидна скала и да окислят повърхността им, за да се получи онзи тъжен, суров и износен вид, който имаш. Не знам. Но със сигурност ти си бил донесен и поставен в сферата, заедно с цялостния пълнеж за покриването на ядрените реактори и мощните компютри и процесори, които обслужват ежедневните функции на затвора. След това вътрешността на сферата била подходящо оформена като пейзаж. Добавили водата, като накарали реката да се придвижва от езерото през миниатюрните хълмове и обратно до него посредством помпи. Поставили пластмасовата трева и фалшивите пластмасови дървета. Както и синята пластмасова облицовка, която придава на небето яркия му цвят.

И после затворът бил спуснат във вътрешността на самата звезда, но не много навътре, защото искали гравитацията на звездата да прави така, че тревата да е „долу“, а таванът — „горе“. Само няколко километра навътре. Според мен това е била най-сложната част. Топлината в тялото на една звезда е достатъчно голяма, за да стопи и изпари всяка обикновена материя. Но какво е топлината? Това са атоми и частици, които се движат с все по-нарастваща възбуда. Топлината топи и разлага материята, тъй като частиците са толкова енергични и се блъскат наоколо толкова ожесточено, че разкъсват връзките в структурите. За да постигнеш изолация от топлината, трябва да направиш връзките много здрави или пък да накараш горещите атоми да се движат в друга посока, да пренасочат, така да се каже, мощта на своето движение. Точно това правят машините, монтирани в стените на затвора. Посредством ленти от плътна материя, увити около него, те осъществяват определена гравитационна интерференция. В резултат на това огромната топлина на звездата бушува наоколо, нещо като попътна квантова струя, но затворът остава хладен.

При това, ако в стените на затвора не бяха поставени нарочно оформени дупки, изолацията щеше да е толкова ефективна, че всички вътре да замръзнат. Можеш ли да си представиш? Да замръзнат сред цялата тази горещина! Затова строителите осеяли изкуственото небе с отвори, поставени на равни отстояния и ги оформили като петолъчни звезди. Тези отвори, които достигат няколко метра в диаметър, имат стеснения, за да пропускат само малък поток фотони от звездните огньове навън. Вратите им са магнитни. По този начин се осигурява светлина и топлина за изкуствения свят вътре.