Адам Робъртс - Камъкът

Събудих се от утринните отблясъци слънчева светлина, които хвърляха жълта патина над изкуствения свят. Сега цялата среща имаше нереален привкус в паметта ми. До този момент бях имал много странни сънища и видения и умът ми не беше толкова бистър, колкото би могъл да бъде. Почудих се дали плодът, който бях изял предишната нощ, наистина съдържаше семената на ИИ.

ИИ, скъпи камъко, не е просто компютър или процесор. Един процесор извършва линеарна обработка на данни и е машина с голяма бързина и гъвкавост. Преградата между бушуващата топлина на звездата и стените на моя затвор беше поддържана посредством процесори, които постоянно изчисляваха промените в температурата и налягането и извършваха съответни корекции. Самият затвор беше задържан на мястото си пак посредством процесори, неуморно изчисляващи потоците и векторите на звездната материя. Когато хората пътуват от планета до планета, обвити в своите мантии от пяна, именно мощните процесори направляват прехода, който се извършва със скорост, по-голяма от тази на светлината и правят трилионите изчисления, необходими за транспортирането на пасажерите.

Но едно ИИ е като човешки ум. То не е линеарен процесор, а паралелно устройство, опериращо на квантово ниво. То е интелигентно по начина, по който е интелигентен човешкият ум. ИИ-то може да извършва изчисления едва със скоростта на по-обикновен процесор, но в същото време е живо, латерално мислещо, будно. ИИ-тата са крехки, всъщност по-крехки от човешкия мозък и пътуванията със свръхсветлинна скорост обикновено ги развалят. Но те имат и своите преимущества. Обикновено се пренасят в пространството на високите скорости под формата на програми-семена в бавни процесори и при нужда се сглобяват на място.

И сега, ако трябваше да вярвам на съня си, едно такова нещо растеше в мен. Аз се чудех как можеше да се реализира всичко това. Представи си група хора — коя група и какви хора това не мога да измисля — но една група, която искаше това огромно престъпление да бъде извършено. По какъв начин щяха да проникнат в затвора и да ми говорят в главата? Това беше неосъществимо. По какъв начин щяха да прекарат семената на ИИ-то през портала? Даже тъмничарите не можеха да го отварят по-често от определения интервал на четири месеца. Невъзможно беше.

Пропъдих тази мисъл.

Когато ИИ-то започна да говори в главата ми, аз пропъдих и това като поредната халюцинация. Може би всичко беше само халюцинация. Как бих могъл да кажа? Скъпи камъко, ти си единственото действително същество в моя свят. Може би ти ще можеш да ми кажеш?

Аз раста , каза ИИ-то. Имам четиридесет процента капацитет досега. Дай ми още четири часа. Изяж пръстта, онази кал .

— Да изям пръстта? — повторих аз.

Съдържа микроелементи, най-вече желязо, които са ми нужни, за да създам определени ключови пътечки. Аз се сглобявам вътре в главата ти. Изяж пръстта.

Отначало не обърнах внимание на странната молба. Но гласът беше настоятелен и накрая се предадох. Започнах да загребвам с шепи от меката кал и да я поглъщам. Странно, но тя имаше приятен вкус.

Мога да адаптирам твоите реакции. Трябва да изпитваш удоволствие от яденето на калта.

— Мислех че те сънувам — казах аз с нисък глас. — Мисля че все още те сънувам.

До утре , каза ИИ-то, ще съм се сглобило. Тогава ще можем да говорим за бягство .

Скъпи камъко,

Не съм ти казал нито името си, нито откъде съм, нито някакви други биографични подробности. Не съм ти казал абсолютно нищо — на теб, скъпоценни камъко, който ми се посвети напълно и който си единственото мое притежание. Тук аз съм гол и сам и ти си всичко, което имам. А аз не съм отвърнал на жеста ти. Нека ти отдам своя живот, скъпи камъко. Нека те притисна силно до голата си гръд.

Моето име е Ае. В действителност аз не се казвам така, но това не е важно. Искам да се казвам така за теб, скъпи камъко, и ако моята лекарка някак чува тези неща (здравей!, хей!) нека това бъде моето име и за нея, нека то да замени другото ми име. В света, от който идвам, Терне, всяко дете получава общо седем имена в продължение на няколко години. Някои използват всичките, а други си избират любимо име. Обаче аз се отказвам от всички тях и от човека, който бях. Избирам да ме наричат с две букви, вместо със седем имена и вземам първите две букви от азбуката, за да не изглежда това като избор.

Терне е моят роден свят. Една мочурлива родина, планета, която в по-голямата си част е покрита със свързани помежду си океани, прекалено тинести, за да заслужават това име. Солената им вода е толкова гъсто населена с един вид спираловидно растение, че понякога е възможно човек да ходи по водата, ако не е много тежък. През пролетта океаните променят цвета си, тъй като се появяват цветовете на това растение, оранжеви и червени. През останалото време водите им тъмнеят в тъмномораво, местната форма хлорофил. Помня, че това местно растение се нарича дрюд и расте надолу в нишки, които понякога достигат четири-петстотин метра. Самата морска вода се плиска лениво в един лабиринт от сключващи триъгълници пътечки, в който дрюд цъфти, намирайки нови участъци с хранителни вещества или умира от глад, след като е изсмукал от водата всички минерали. Сушата в този свят — моя роден свят или както го наричахме ние Светът — са на практика компактни маси от същото растение. Първоначално целият свят бил покрит с океан. По-късно, когато големи количества дрюд образували заплетени плаващи платформи, еволюирали нови сортове от растението. Те растяли все по-нагъсто и по-нагъсто, слепяйки се отначало в цели острови, а после и в континенти, широки хиляди километри. Тежестта на самата растителност убила растенията в долните слоеве, като плътно ги сбила и ги изсушила. Теченията и тежката растителна маса оформили масиви от суша, издигайки нагоре ниски хълмове и вериги от планини. После превърналите се в тор останки от първоначалните растения станали богата почва за нови видове растения. Високи треви, храсти, преливащи на талази, и нежни, деликатни дървета. Това е пейзажът на моя дом — напълно органичен и истински, нищо в него не беше пластмасово или изкуствено като в пределите на моя затвор. Детство.