Питакъс Лор - Силата на шестимата

— Очите ми са пълни с прах. Не виждам нищо — казва той. — Марина, води ти. Ако има нещо отпред, извикай и веднага се махай от пътя.

Държа сандъка си под мишницата на лявата ръка, а Елла е по средата, хванала и мен, и Крейтън за ръка. Повеждам ги надолу и тъкмо излизаме през разбитата дъбова врата, когато кулата над нас се взривява.

Изпищявам, навеждам се и дърпам Елла към себе си. Крейтън инстинктивно започва да стреля. Оръжието му изстрелва светкавично мунициите си — осем-десет куршума в секунда — и виждам как цяла една група могадорианци падат покосени. Крейтън спира стрелбата.

— Марина? — пита той и маха с глава напред, без да ме вижда.

Обръщам се и оглеждам коридора, който е потънал в пепел.

— Мисля, че е чисто — отговарям. В мига, в който думите ми се изплъзват от устата, през една отворена врата изскача могадорианец и започва да стреля, към нас се устремява припламващ бял метеор, толкова ярък, че те заслепява. Смъкваме се на пода точно навреме, на косъм от бялата смърт. Крейтън бързо вдига оръжието си и отговаря с порой от куршуми, които веднага убиват могадорианеца.

Продължавам напред. Нямам представа колко от тях Крейтън току-що унищожи, но върху пода пепелта е гъста, покрива стъпалата и глезените ни. Спираме на най-горните стъпала. От прозореца през слягащия се прах се прокрадва светлина и Крейтън вече е прочистил очите си. Сега той застава начело на групичката ни и допрял пистолета плътно до гърдите си, стои скрит зад ъгъла. Завиваме и от вратата, водеща навън, ни делят няколко стъпала, къс коридор, задната част на нефа и главното преддверие. Крейтън поема дълбоко въздух, поклаща глава, обръща се, насочва оръжието си, готов за стрелба.

— Хайде! — изсумтява той.

Следваме го и той ни повежда през задната част на нефа, цялата почерняла от водената престрелка. За миг зървам тялото на Аделина, което от разстояние изглежда съвсем малко. Сърцето ми се свива, когато я виждам. Бъди храбра, Марина — отекват думите й в мен.

Откъм външната стена вдясно се чува експлозия. Камъни хвърчат навътре и аз инстинктивно вдигам ръка, за да предпазя двете ни с Елла от ударите им. Крейтън обаче е ударен лошо, блъска се в стената вляво от нас и се смъква на пода, стенейки. Пистолетът му изтрополява на земята до него, а през новообразуваната дупка в катедралата влиза могадорианец. Държи оръдие; с плавно движение го избутвам назад с мислите си, докарвам пистолета на Крейтън в ръцете си и натискам спусъка. Оръжието е с много по-силен откат от очакваното и за малко да го изпусна; обаче се съвземам бързо и не спирам да стрелям, докато могадорианецът не се превръща в прах.

— Ето — казвам и тикам пистолета в ръцете на Елла; хваща го с лекота и ми е ясно, че е запозната с огнестрелните оръжия.

Втурвам се към Крейтън. Ръката му е счупена и от дълбоките рани по главата и лицето му се стича кръв. Иначе очите му са отворени и май е в съзнание. Слагам ръцете си върху китката му и затварям очи, ледени тръпки запълзяват по тялото ми и преминават върху Крейтън. Виждам как костите на ръката му се раздвижват под кожата, а раните по лицето му се затварят и изчезват. Гръдният му кош се разширява и свива бързо. Мисля си, че белите му дробове ще експлодират, но накрая той се успокоява. Сяда и движи ръката си свободно.

— Бива си те — казва Крейтън.

Взема пистолета от Елла и тримата тръгваме да се изкачваме през дупката в стената, като накрая излизаме пред „Света Тереса“. Не забелязвам жива душа, докато двете с Елла тичаме напред и минаваме през железните порти. В същото време Крейтън размахва оръжието си, търси и най-малкия повод да стреля. Над лявото му рамо погледът ми е привлечен от внезапно изригване в червено на покрива на катедралата. Със силен взрив изстреляната ракета лети към Крейтън. Не откъсвам очи от върха на ракетата, вдигам ръце, концентрирам се по-силно от всякога и в последния миг успявам леко да променя траекторията й. Ракетата не го улучва и завива под ъгъл към планината, където се разбива с огнен стълб. Крейтън ни изкарва бързо през портите, очите му са нащрек, а оръжието му е готово за стрелба. Изведнъж той спира и се обръща.

Клати глава и ние чуваме зад нас вратите на черквата да се отварят с блъскане.

— Няма го — казва Крейтън и тъкмо да се обърне и да започне да стреля, когато свистене на гуми раздира въздуха.

Покривалото, под което е бил скрит пикапът, се свлича и се подмята зад автомобила, а Ектор, ококорен зад волана, натиска педала до дупка. Той се носи с пълна скорост и щом стига до нас, набива рязко спирачки. Пикапът издава пронизителен звук и спира. Ектор се пресяга през седалката и отваря докрай отсрещната врата. Хвърлям сандъка до него и двете с Елла скачаме вътре. Крейтън остава навън, колкото да изпразни оръжието си срещу могадорианците, които излизат от вратите на черквата. Няколко от тях падат, но са прекалено много, за да може да ги унищожи всичките. Той скача в колата, затръшва вратата и гумите захапват калдъръма, мъчейки се да направят сцепление. Чуваме приближаващия звук на друга ракета, когато се понасяме по „Кайе Принсипал“.