Братя Грим - Шестимата слуги

Живяла някога една царица. Тя била вещица, ала дъщеря й била най-хубавата девойка на света. Много принцове, омаяни от хубостта й, идвали, за да поискат ръката й, но злата царица винаги поставяла някакво условие; който не успеел да го изпълни, заплащал с живота си. Веднъж един царски син чул за хубостта на девойката и казал на баща си:

— Пусни ме да отида да поискам ръката й.

— Никога — отговорил царят. — Отидеш ли там, ще намериш смъртта си.

Но от мъка принцът се разболял тежко и седем години никой не можал да го излекува. Като видял, че няма никаква надежда, баща му, с изпълнено от скръб сърце, казал:

— Върви, сине, и опитай щастието си! Не зная как иначе мога да ти помогна.

Като чул това, принцът веднага оздравял и весело тръгнал на път. Вървял, вървял и стигнал до едно пусто поле. В далечината съзрял нещо, което приличало на голяма купа сено. Приближил се и видял, че това е коремът на човек, който лежи изтегнат на тревата. Като зърнал конника, дебелият човек станал и казал:

— Ако имаш нужда от слуга, вземи ме!

Царският син отговорил:

— Каква полза от такъв дебел човек?

— Охо — казал Дебелия, — това не е нищо. Ако се надуя, ще стана хиляда пъти по-дебел.

— Щом е така, може да ми потрябваш. Тръгвай с мен!

Тръгнали заедно и не след дълго видели човек, който лежал с ухо, долепено до земята.

— Какво правиш? — попитал царският син.

— Подслушвам — отговорил човекът.

— Какво подслушваш толкова внимателно?

— Подслушвам какво става в този миг по света. Нищо не убягва от слуха ми, чувам дори като расте тревата.

— Кажи ми тогава какво чуваш в двореца на царицата с хубавата дъщеря? — попитал царският син.

— Чувам как свисти мечът, който отсича главата на един принц.

— Може да ми потрябваш — казал царският син. — Тръгвай с мен!

Тръгнали отново и след малко видели два крака, изпружени на земята, но не виждали края им. Като повървели още малко, стигнали до главата на някакъв човек.

— Брей, колко си дълъг!

— Охо — казал Дългия, — това не е нищо! Ако се протегна както трябва, ще стана хиляда пъти по-дълъг. Вземеш ли ме, ще ти служа вярно.

— Може да ми потрябваш — казал царският син. — Тръгвай с мен!

Тръгнали пак на път и след известно време видели човек със завързани очи.

— Защо са ти завързани очите? — попитал царският син. — Да не би да ти пречи светлината?

— Не — отговорил човекът, — но не бива да свалям превръзката, защото каквото погледна, то се пръсва на парчета, толкова е силен погледът ми. Ако с това мога да ти бъда полезен, ще ти служа на драго сърце.

— Може да ми потрябваш — казал царският син. — Тръгвай с мен!

Продължили да вървят и не след дълго срещнали човек, който лежал под ужасния слънчев зной, а цялото му тяло треперело от студ.

— Как може да ти е студено в този пек? — попитал царският син.

— Ох — отговорил човекът, — така съм създаден — колкото е по-горещо, толкова по-студено ми става. А колкото е по-студено, толкова ми е по-топло.

— Чуден човек си ти — казал царският син, — но ако искаш да ми служиш, тръгвай с мен!

Потеглили отново и скоро видели на пътя човек, който имал много дълга шия и можел да вижда чак отвъд планините.

— Защо ти е толкова дълга шията? — попитал царският син.

— Защото така мога да виждам чак до другия край на света — отговорил човекът.

— Точно такъв човек ми трябва — казал царският син. — Тръгвай с мен!

И отново всички заедно тръгнали на път. Накрая стигнали до двореца, в който живеела злата царица с хубавата дъщеря. Влезли вътре и царският син казал:

— Ако се съгласиш да ми дадеш дъщеря си за жена, ще изпълня всички твои условия.

Царицата се зарадвала, че още един красив принц ще попадне в клопката й, и отговорила:

— Ще ти възложа три задачи; ако ги изпълниш, ще станеш господар и съпруг на дъщеря ми.

— Каква е първата? — попитал той.

— Да ми донесеш пръстена, който изпуснах в Червеното море.

Като излезли навън, принцът попитал своите слуги:

— Кажете, какво да правим?

Човекът с дългата шия казал:

— Ще погледна къде е паднал пръстенът.

Погледнал в морето и видял, че пръстенът се е закачил на един остър камък.

Тогава Дългия пренесъл всички до морето и казал:

— Бих го извадил, но не мога да го видя.

— Много е лесно — извикал Дебелия.

Легнал на земята и започнал да пие морската вода, докато изпил цялото море. След това Дългия се протегнал и взел пръстена. Царският син много се зарадвал и бързо занесъл пръстена на царицата. Тя много се учудила и казала: