Питакъс Лор - Силата на шестимата

Следват сцени от погребенията и бденията със свещи от миналата седмица. Лицето на Сара се мярка върху екрана, държи свещ, а по страните й се стичат сълзи. В гърлото ми засяда буца. Бих дал всичко само да набера номера й, да чуя гласа й. Направо се побърквам, като си представя какво преживява. Записът, на който се вижда как бягаме от горящата къща на Марк — с което всъщност започна цялата тази история, — е навсякъде из интернет. И докато ме обвиняваха, че съм подпалил и този пожар, Марк не спираше да уверява как аз нямам нищо общо с него. А ако ме беше използвал като изкупителна жертва, това напълно щеше да го оневини.

Когато напуснахме Охайо, разрушаването на училището първоначално беше приписвано на торнадо, развихрило се извън сезона. Но спасителните екипи разровили останките и не след дълго открили петте трупа, които лежали на еднакво разстояние един от друг, без драскотина по тях, в стая, незасегната от битката. Аутопсиите показали, че те са починали от естествена смърт, без никакви следи от опиати или травми. Кой знае какво се е случило в действителност. Когато един от репортерите чул историята как съм скочил от прозореца на директорския кабинет и съм избягал от училището и как двамата с Анри не можем да бъдем открити никъде, пусна материал, в който ни обвиняваше за всичко. Останалите не закъсняха да го последват. А когато в къщата бяха открити фалшификаторските инструменти на Анри, както и няколко фалшиви документа, общественият гняв и възмущение се вдигнаха до небесата.

— Трябва да бъдем много предпазливи — казва Шест, която е седнала до стената.

— По-предпазливи от това да се крием в долнопробна мотелска стая със спуснати пердета? — питам аз.

Шест отива обратно до прозореца, дръпва едното от пердетата и надзърта навън. Сноп слънчеви лъчи пада върху пода.

— Слънцето ще залезе след три часа. Да тръгнем веднага щом се стъмни.

— Слава Богу! — казва Сам. — Тази нощ се очаква метеоритен дъжд и ако караме на юг, можем да го видим. Да не говорим, че ако трябва да прекарам още някоя минута в тази скапана стая, ще откача.

— Сам, ти си беше откачен от мига, в който те срещнах — шегувам се аз.

Той ме замерва с възглавница, която отклонявам, без дори да вдигна ръка. Преобръщам я на няколко пъти във въздуха посредством телекинезата, след това я запращам като ракета срещу телевизора и той спира да работи.

Знам, че Шест е права. Не бива да се задържаме никъде — но съм напълно отчаян. Изобщо не му се вижда краят, няма място, където да сме в безопасност. В края на леглото лежи и топли краката ми Бърни Косар, който след Охайо почти не се отделя от мен. Кучето отваря очи, прозява се и се протяга. Поглежда нагоре към мен и по телепатия разбирам, че и той се чувства по-добре. Повечето от малките струпеи, които покриваха тялото му, са изчезнали, а по-големите заздравяват добре. Върху счупения си преден крак носи импровизирана шина и ще куца още няколко седмици, но вече почти прилича на добрия стар Бърни. Маха леко с опашка и слага лапи върху крака ми. Протягам се, издърпвам го в скута си и го чеша по коремчето.

— Ти какво мислиш, приятел? Готов ли си да напуснеш тази дупка?

Бърни Косар тупа с опашка по леглото.

— И така, накъде, приятели мои? — питам.

— Не знам — отговаря Шест. — За предпочитане някъде, където е топло, за да изкараме зимата, нали ще сме на път. Вече не издържам с този сняг. А най̀ не издържам, че не знам къде са останалите.

— Засега сме само ние тримата. Номер четири плюс Шест, плюс Сам.

— Обожавам алгебрата — обажда се Сам. — Сам е равен на хикс. Променливата величина хикс.

— Ти си хахо, пич — казвам.

Шест влиза в банята и миг по-късно се появява с пълна шепа тоалетни принадлежности.

— Ако изобщо има нещо утешително в случилото се, то е, дето поне сега останалите гардове знаят, че Джон не само е оцелял при първата си битка, но и я е спечелил. Това може да им вдъхне надежда. Сега важното е да открием останалите. И междувременно да тренираме заедно.

— На всяка цена — казвам и поглеждам към Сам. — Не е прекалено късно да се върнеш и да оправиш нещата, Сам. Може да измислиш някаква история за нас. Кажи им, че сме те отвлекли и сме те държали против волята ти и че си избягал при първа възможност. Ще те имат за герой. Момичетата ще тичат подир теб.

Сам хапе долната си устна и клати глава в несъгласие.

— Не желая да съм герой. А момичетата и без това си тичат подир мен.

Двамата с Шест въртим очи, но виждам, че тя се изчервява. Или може би си въобразявам.