Питакъс Лор - Силата на шестимата

Усмихвам се:

— Ще ти бъда много благодарна.

Тя се маха от прозореца, отива до другия и отново се повдига на пръсти, за да погледне навън. Както обикновено се движи като призрак, без изобщо да вдига шум. Все още нямам представа къде се беше скрила днес, но където и да е, очевидно е място, на което никой не би се досетил да погледне. Изведнъж ми хрумва една идея.

— Ей, Елла? Нуждая се от помощта ти — казвам.

Елла се отлепя от прозореца и ме гледа очаквателно.

— Търся нещо, но то е скрито много добре.

— Какво е то? — пита тя и се навежда напред от вълнение.

— Сандък. Дървен е и изглежда много стар, такъв, какъвто може да видиш на пиратски кораб.

— И се намира тук?

Кимам.

— Тук някъде е, но нямам представа къде точно. Някой хубавичко го е скрил. Не познавам по-умно момиче от теб. Обзалагам се, че можеш да го откриеш за нула време.

Тя засиява от щастие и бързо кима:

— Ще го открия за теб, Марина! Нали сме от един отбор!

— Точно така — съгласявам се. — От един отбор сме.

Шест тръгва на пазар в града с черния джип, който видяхме да се продава за хиляда и петстотин долара в един двор на три километра надолу по пътя. Докато нея я няма, със Сам се упражняваме заедно в задния двор. Вече седмица тримата тренираме и съм удивен, че за толкова кратко време Сам е напреднал толкова много. Въпреки дребния си ръст той е самороден талант; това, което му липсва като сила, той компенсира с техника, далеч по-добра от моята собствена.

В края на всеки ден, когато ние с Шест се усамотяваме в различни кътчета на хола или по празните си стаи, Сам стои до късно и разучава бойни техники в интернет. Това, което Шест е научила от Катарина, а аз от Анри, е бойна система, която слабо напомня смесица от известните тук, на Земята джиу-джицу, таекуондо, карате и боджука. Това е система, която използва мускулната памет, включително за сграбчване и вкопчване, за блокиране на противника, за плавните движения на тялото, за манипулация със ставите и за удари върху жизнени точки от централната нервна система. За нас с Шест, които сме облагодетелствани от телекинезата, е достатъчно да усетим и най-слабите движения в определен радиус около нас, за да реагираме. Сам обаче трябва да вижда враговете пред себе си.

Докато Шест завършва всяка тренировка без нито една драскотина, двамата със Сам неизменно приключваме с нови ожулвания и натъртвания. Въпреки това Сам нито за миг не губи ентусиазма и енергията си. И днес не е по-различно. Той ме атакува с прибрана брадичка, очите му са нащрек. Забива ми десен кръстосан, който блокирам, после ми прилага ляв страничен ритник, който контрирам, като помитам десния му крак изпод тялото му и го повалям на земята. Той става и отново ме атакува. Макар и често да влиза в контакт, при моята сила ударите му не са ефективни. Аз понякога обаче симулирам болка, за да повдигна самочувствието му.

Шест се прибира вкъщи след час. Обува шорти и тениска и се присъединява към нас. Упражняваме се известно време, бавно повтаряме отново и отново техниката „блокиране на ритник — нанасянето на контраудар“, докато не ни стане втора природа. Аз го давам по-леко срещу Сам, но Шест се изправя с цялата си енергия срещу мен, блъска ме назад с такава сила, че ми изкарва въздуха. Понякога това ме дразни, обаче със сигурност ставам все по-добър. Тя вече не може да отклони телекинезата ми с небрежно движение на китката. Сега трябва да ангажира цялото си тяло, за да направи това.

Сам си дава почивка и заедно с Бърни Косар ни наблюдава отстрани.

— Можеш по-добре, Джони. Покажи ми на какво си способен — казва тя, след като ме е преобърнала, когато изпълнявам мърляво заден ритник с полузавъртане.

Атакувам я и за една десета от секундата намалявам разстоянието между нас. Нанасям ляво кроше, но Шест го блокира, хваща ме за бицепса и като използва инерцията ми, ме прехвърля през главата си. Приготвям се за болезнено приземяване, но тя не пуска ръката ми, а ме извърта над рамото си, така че краката ми се удрят в земята.

Тя увива ръце около моите; гърбът ми е притиснат силно към гърдите й. Забива лице в моето и игриво ме целува по бузата. Преди да успея да реагирам, ме изритва зад коленете и задникът ми се забива в тревата. Ръцете ми се измъкват изпод тялото ми и се просвам по гръб. Шест лесно ме притиска към земята и е толкова близо, че мога да преброя космите на веждите й. В стомаха ми започват да пърхат пеперуди.

— Достатъчно! — обажда се Сам. — Мисля, че много добре го подреди. Остави го да се изправи.