Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Ние също имаме ракета, наша, собствена. Може да е с по-малка мощност, но е изпитана и е приета на въоръжение. Всички добре я познавате. Няма нищо по-лесно да я използуваме за извеждането на сателита. Гарантирам, че резултатите ще бъдат брилянтни.

Военният министър, смръщил чело, мълчеше.

— Разрешете само да продължим работа по проекта «Орбитър» — подхвана генерал Медарис.

— Само след деветдесет дни ние можем да изведем американски спътник — заяви тържествено Браун, — «Юнона–1» е готова. Само малко доработка и ще се поздравим с успех.

Разпалените дебати продължиха четвърт час, когато най-после министър Макелрой се намеси:

— Тази работа е важна и доста сложна. Едно прибързване може да се отрази зле на ракетните програми за отбраната…

Браун и Медарис се спогледаха. Те очевидно нищо не можаха да разберат от думите на военния министър на САЩ…

Браун ще спаси Америка. Ще възвърне честта й. Той ще изведе първият изкуствен спътник на Земята. Той дълго ще работи със своите сънародници в служба на Америка. Някои от тях ще се пръснат. Но групата ще си остане компактна.

Браун ще подскаже на президента Кенеди да предприеме престижната национална програма за кацане на Луната. И от 1960 г. до 1970 г. ще разработи и изпита мощната ракета-носител «Сатурн–5», с която американците ще отидат на Луната. Ще го нарекат «Прометеят на Америка». Но колкото и големи да са заслугите му към ракетната техника, не може да се измие кафявото фашистко петно от биографията му. Не може да се забрави усърдието му да «подари» на нацисткия фюрер прекрасното «оръжие на възмездието», което уби хиляди мирни жители на Лондон, Антверпен, Лиеж, Париж, не могат да се забравят планините трупове в концлагера «Дора», върху които растяха неговото тщестлавие и световна известност.

От 1972 г., след като е бил заместник-директор на НАСА, навършил 60 години, е в оставка и като «истински американец» се занимава с частно предприемачество — става вицепрезидент на фирмата «Феър чайлд индъстрийз» за разработка на космически спътници за свръзка.

Умира от рак на 16 юни 1977 г. в малкия град Александрия, погребан от най-близките му роднини без почести. Вестниците съобщават за новината чак след два дни.

В една пролетна вечер на 1976 г. обаятелният говорител на Лондонската телевизия, усмихнат както винаги, обещава на зрителите съпричастност в една сензационна среща:

— Лейди и джентълмени, мъжът и жената, които само след секунди ще видите, преди повече от тридесет години са работили, без да се познават лично, в името на една кауза… Много от вас дължат живота си на тях. Благодарение на неуморните им усилия жертвите на безсмислените варварски бомбардировки с оръжието Фау бяха чувствително намалени.

Ще си стиснат ръцете професорът по балистика и астрономия в Абърдинския университет, който по време на войната има честта да бъде един от ръководителите на техническия отдел на разузнаването в адмиралтейството, впоследствие той е началник на отдела за научно-техническо разузнаване при британските военновъздушни сили, човекът, който е наричал себе си «личен съветник» на Уинстън Чърчил по въпросите на военната техника, и… неговият сътрудник, останал неизвестен на британското разузнаване… До този момент те никога не са се виждали…

В едър план доктор Джонс побелял, но запазил още стройността на стегнатата си слаба фигура целува ръка на очарователна солидна дама с живи очи и красиви черти на лицето.

— О, как се радвам — казва Джонс. — Чудесно е, че сте тук.

— Толкова години наистина. Сякаш всичко е било и не е било… Но откъде все пак научихте за мен?

— «Ноев ковчег», да… именно така се наричаше книгата, която ми попадна преди три години.

— От нашата ръководителка по време на Съпротивата.

— Мари-Мадлен Фуркад.

— Да, да.

— Там научих за историята на групата «Алианс» и че Амниарикс, която ни изпращаше по ефира онези очаквани с толкова нетърпение изключително ценни за нас сведения, се казва Жана Русо, след войната станала виконтеса Де Кларан… Това сте вие. Така добре сте съумели да законспирирате вашата дейност, че аз въпреки усилията можах да узная само, че агентът ми е «млада, красива французойка, която знае пет езика и е най-забележителната девойка на своето поколение».

— Много мои другари загинаха в тайната война с «оръжието на възмездието»… След арестуването ми аз попаднах в концлагер…