Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Вернер фон Браун? — нита Портър и става, за да погледне и той снимката на ракетчика от младежките му години.

— Намери се брат му — продължава Брифис. — Чакат ни…

2 май 1945 г. По стръмния криволичещ път към Оберойх се чува напрегнат вой — изкачва се американски джип.

Дорнбергер дава знак и всички ракетчици се строяват. Той самият в кожен балтон и мека шапка застава най-отдясно. До него в бяла риза и черна вратовръзка, тъмен панталон с вдигната пред гърдите гипсирана ръка е застанал Браун. В другата си ръка държи сиво бомбе.

Дорнбергер с подчертано старание излиза напред и докладва, без да сваля шапката:

— Мистер, групата немски специалисти се предава в доброволен плен.

Американците не са подготвени за този официален спектакъл и един от тях, който е с очила, задава само един въпрос:

— Къде е доктор Браун?

Браун усмихнат излиза напред, закачва бомбето на гипсираната ръка и се здрависва.

— Професор Брифис — му отговаря американецът. Церемонията по пленяването завършва без особени сътресения, ако не се смята внезапното самоубийство на Камлер…

Генерал Пут заминава за Нордхаузен. Американските войски завземат подземния завод за производство на Фау–1 и Фау–2… Започва напрегната работа… Стотици огромни автомобили денонощно извозват всичко каквото е намерено в подземията: части от ракети, полусглобени ракетни агрегати, цели ракети, чертежи, технологична екипировка… Над триста вагона, стотици Фау–2 от Антверпен се товарят на кораби и се отправят през океана… Генералът бърза. Скоро тук ще дойдат съветските окупационни власти. Тюрингия, където се намира заводът, попада в съветската зона. Нищо не бива да остане за съюзниците…

А Ричард Портър има грижа в определения час и групата на Браун да бъде прехвърлена…

Един ден по южните автостради на Съединените щати полицейски коли ескортират странна процесия от множество автобуси, натоварени с хора, на които им е забранено да разговарят с когото и да било. Лъчовете се събират в едно забутано провинциално градче Сюдат Реалес, близко до границата на Мексико… Под палещите лъчи на южното слънце се разиграва театър без зрители… Изморените пътници слизат и пред шарена бариера се построяват в колона по един. Минават под американското знаме и влизат подред в караулката. Зад бюро седи истински жив дипломат с функциите на консул на Съединените щати… Всеки пътник се подписва под собственоръчно написан документ: «Моля да ми бъде предоставено американско гражданство!»

Бившите немски ракетчици в ръце с американски паспорти заемат местата си в автобусите… Колоните поемат по обратния път, отново съпроводени от полиция… Скоро те пристигат в секретни военни бази на американската армия.

С щедра ръка немските атомни физици са оставени на разположение на англичаните, нещо като компенсация или по-скоро защото не са нужни на Съединените щати. И без това в атомните изследвания те отдавна са надминати.

Ракетчиците, това е друга работа…

Валтер Дорнбергер е измъкнат от концлагер и заминава да работи в интерес на военновъздушните сили на САЩ.

Вернер фон Браун е даден известно време «назаем» на англичаните. Професор Ъруин Дъглас Кроу, същият този Кроу, който така резервирано гледаше на германското ракетно оръжие, го приема и най-любезно води с него двуседмичен разговор… След това Браун пристига в Америка и със своята група поставя основите на американското ракетостроене. Отново започва епопеята по създаването на «оръжието чудо»!

4 октомври 1957 година, Хънтсвил (щата Алабама).

Новоназначеният военен министър на Съединените щати Нейл Макелрой инспектира ракетния център «Редстоун». С него е командуващият сухопътните сили В. Букер.

Тук се създават експериментални военни ракети за Америка.

Допреди войната в това затънтено кътче хората прииждаха на сезони, за да оберат памуковите плантации на фермерите. Ставаше шумно, а после всичко замираше. Памукът отиваше хем за платове, хем за барут…

Войната свърши и нещо стана в околността на това забравено от бога място. Отново заприиждаха хора, но вече не си заминаваха. Изникваха нови постройки, нови мотели, вили, административни сгради… Правителството построи специална магистрала… После се разбра, пристигнали са немски ракетчици. Отвори се работа. Вернер фон Браун стана знаменитост.

Атомната бомба, вече създадена и изпитана на живо в Хирошима и Нагасаки, търсеше свои носители.