Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Жана Русо разказва за ужасите, които е трябвало да преживее…

А доктор Джонс си помисли: английското разузнаване много време проверява кой е Кристиансен, онзи, който ни предостави първите скици на самолетите снаряди… Чудесен патриот, датски офицер и той следваше да бъде тук при Амниарикс. Само колко мъчения изтърпя в гестапо… Тук трябваше да бъде и авторът на писмото от Осло. Но кой беше той?

Според една версия това е бил инженер Ханс Кумеров.

Не може да бъде, си казваше и днес доктор Джонс, един човек да е разполагал с такъв обем разностранни тайни сведения за немската военна техника.

Не може да бъде, но съществуват доказателства, че това наистина е бил инженер доктор Ханс Хенри Кумеров от Берлин. Асистент в Института по физическа химия и електрохимия при Берлинската висша техническа школа. Той използува връзките на доктор Томфор в Норвегия и прехвърля сведенията чрез жена си Инга Кумерова… По-късно, след като се убеждава, че Англия не реагира на неговите сигнали, той се включва в борбата като член на берлинската група Шулце-Бойзен-Харнак… През есента на 1943 г. гестапо убива семейство Кумерови.

Доктор Джонс не узнава и за жертвите на групата «Марко Поло». Шестдесетгодишният патриот Андре Хелбронер загива в концлагера «Бухенвалд». Алфред Ешкенази го убиват на улицата… Да не говорим за ония патриоти от Полша, които му доставиха не само ценни сведения, но и цяла ракета Фау–2… Доктор Джонс не можеше обаче да не признае, че всичките тези герои са помагали на Англия, допринесли са по-малко ракети да се взривят над Лондон и по-малко негови съотечественици да бъдат убити…

През 1948–1952 г. Джонс е сътрудник на британската Контролна комисия в Германия и има тази възможност да установи някои истини. Но дали ги беше установил, никой не може да твърди със сигурност, защото той не говори за тях. Толкова години след войната времената са се променили. Не му се иска да говори и за своя неприятел, който му създаде толкова грижи, за Вернер фон Браун. Между многото награди ракетчикът има и златен медал, получен от английските власти. Британското правителство, както и американците правят от него герой.

На Амниарикс той може да се възхищава открито… Накрая доктор Джонс й казва:

— Никога няма да забравя особено едно от вашите съобщения, което аз чаках дълго време, знаменитото донесение за полка Фау–1. То имаше решаващо значение за вземане на важно правителствено решение. Британският народ ви е особено признателен…

«Ето че и Георг ме последва» — каза на себе си Артур Рудолф, въздъхна дълбоко, остави вестника и отиде до прозореца. Над обвитите в скреж борове блестеше зеленикавожълтият диск на луната. Той се взря натам с влажните си изморени очи, сякаш очакваше някой да се покаже. Тъжно минаваха дните му, а нощите го изморяваха с безсънието и унеса в лабиринта на спомените…

«Какво време беше тогава» — мислеше си той. — А ето и Георг.

Романтичното перо на кореспондента на ЮПИ съобщаваше за пенсионирането на «предпоследния от мохиканите» от «украсената със слава кохорта», «мечтателя от Хънтсвил», седемдесет и девет годишния Георг фон Тизенхаузен от групата на Вернер фон Браун, която след войната започна да работи в ракетния център «Джордж Маршал».

«Аз се гордея със съдбата си и считам, че ми провървя — казал героят, прощавайки се с колегите. — През целия си професионален живот се занимавах с това, за което мечтаех на младини. Аз започнах от „Пенемюнде“ с Фау–2, а завърших с „Шатъл“.»

Това съобщение върна Рудолф много назад във времето…

Откакто пристигна във ФРГ, журналистите проявиха интерес към неговата личност. Във вестниците съобщаваха, че в най-главната канцелария на правителството на ФРГ е постъпило заявление от президиума на Организацията на лицата, преследвани при нацизма, към съюза на антифашистите. В него се казваше:

«Артур Рудолф е един от тези, които носят главна отговорност за робския труд, както и други нацисти, „специалисти“, преселили се без проблеми във ФРГ. След 1945 г. те бяха приети на служба в САЩ, а сега, лишени от американско гражданство, са сред нас. Както следва от документите, които се намират в американската прокуратура, под ръководството на Рудолф и подобни на него са били измъчвани до смърт хиляди затворници, използувани за принудителна работа в подземните ракетни заводи.

Искаме арестуването му. По всичко личи, че и това дело ще завърши със същото, с което са завършили безчислените дела на други нацистки престъпници. Настояваме за публикуване на имената им. Нека се даде гласност на материалите от разследванията, проведени в САЩ. От името на жертвите на фашизма и техните близки искаме всички обвиняеми да бъдат арестувани и дадени под съд.»