Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Рудолф мълча до тази седмица, след което обяви, че е «невинен…»

За американския милитаризъм не беше важно какъв ще се окаже произходът на хората, които ще им създават оръжия, нито техният морал, стига тези оръжия да са подходящи за отстояване на «позицията на силата».

Хитлер не можа да получи ракетно-ядреното оръжие. Неговите амбиции бяха удовлетворени частично с ракетите. Но ракетите Фау нямаха нито подходящ боен заряд, нито необходимата точност на попадение, те нямаха качеството на желаното супероръжие и останаха по-скоро като демонстрация на едно начало по пътя към най-зловещото оръжие.

Фау — «оръжието на възмездието» — не постигна онази цел и нямаше онази роля, която му се отреждаше. То остана като една поредна авантюра на Хитлер. Авантюра, която с настървение бе подета отвъд Атлантика, и то с активното участие на нацистките учени и инженери. Под въздействието на опияняващите възможности на авангардните технологии днес тя е доведена до абсурд.

Когато слушаме съобщения, че е пусната в производство новата междуконтинентална балистична ракета MX, със смайващо безочливото име «Пийс кипър» («Страж на мира»), снабдена с 10 бойни глави всяка с мощност по 600 килотона, и този 200-глав ядрен дракон се готвят да скрият в бетонни укрития в пустинните ъгълчета на Юта и Невада; че е утвърдена програмата за създаване на уродливото отроче «Миджитмън» или още «Самотник» — ракета която трябва да оцелее при най-невероятно сложни бойни условия благодарение на своята миниатюрност и мобилност; че се форсира програмата «Трайдънт–2» — ракета, която ще се спотайва в океанските глъбини, пред нас изниква зловещата сянка на Фау, на онзи зародиш, който преди повече от 40 години се появи в болните мозъци на нацистка Германия, беше съхранен от американския милитаризъм, за да му бъде осигурена подходяща почва за развитие. Неговите метастази се плъзнаха по тялото на Земята, опипват всяко научно откритие, за да го превърнат в оръжие, в средство за изтребване на хората, за внушаване на страх.

Сега разбираме най-добре защо скамейките на Нюрнбергския процес, приготвени за стотици нацисти, бяха празни. Скриха ги, приютиха ги. Бяха им нужни, за да конструират оръжия.

Но техните схващания до такава степен се инфилтрираха в съвременната оръжейна програма на Пентагона, че идеята да се създават все по-нови модерни оръжия чрез използуване на постиженията на съвременната технология ни се струва до болка позната и не намираме нищо ново в нея.

Ето какво копие се е устремило към гърлото на съвременната цивилизация. И в неговото изковаване са участвували фашистки инженери, учени, онези, чиято дейност на Нюрнбергския процес беше окачествена като «противочовешка» и «престъпна».

Къде беше Браун? Отиде, за да създава първите бойни ракети на Америка. Къде беше Рудолф? Отиде, за да участвува в създаването на най-съвременните американски ракети. Къде беше Дорнбергер, нацисткият генерал с рицарски кръст? Та той самият смята, че не е предаден на Нюрнбергския съд, защото било неудобно да бъде обвинен в убийство на граждански лица, след като и американците употребили едно коварно оръжие за изтребване на мирни хора — атомните бомби над Хирошима и Нагасаки! И той замина за Америка и дълги години с неговия сподвижник от «Пенемюнде» Крафт Ерике поставя основите на крилатите ракети, наследниците на някогашните «вишневи костилки» — самолетите снаряди Фау–1.

«Овладяването на Космоса е необходимо за научна, политическа, икономическа и военна цел. Всичките тези цели са важни, но най-основната от тях аз смятам овладяването на Космоса за военни цели.» Това са думи на Дорнбергер. И ги съпоставяме с думите на онези, които тръбят, че на САЩ им е необходим гигантски комплекс от «футуристични оръжия» — средства за поразяване, базирани в космическото пространство.

Но ако някога светът беше принуден да приеме авантюрата на Хитлер, сега той не може да си позволи подобен риск.

Една нова подобна авантюра заплашва не държави и континенти, а цялата Земя, цялата наша цивилизация. Заплашва човешкия род от пълно изчезване. Опасността сега е двойно по-страшна, защото апокалипсисът може да бъде предизвикан не само от преднамерено решение, но и при опит за шантаж или при невярна оценка на обстановката, от техническа грешка на извънредно сложната оръжейна система.

Твърде много са уроците на историята, но човечеството не иска да получи последния урок, защото няма да има кой на кого да разкаже за последната авантюра. Ето защо тя не бива да се допуска. Време е да се сложи край на всякакви авантюри както на Земята, така и в Космоса!