Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Това импулсира Дорнбергер и той в стихията си веднага предложи «рояк» от спътници, снабдени с малки ракети, които да се насочват по инфрачервен сигнал. Това трябваше да стане сърцевината на противоракетната програма с космическо базиране. Но се оказа, че е залитнал твърде далече. Оръжието, дори и да можеше да се създаде, по онова време нямаше по какво да стреля — подходящи цели в Космоса липсваха.

А идеята продължаваше да зрее и през 50-те години вече бе в основата на проекта БАМБИ, който предизвика спорове. Дорнбергер се нахвърли срещу НАСА, която искаше да изведе хора в Космоса. Той нарече програмата и «ефективни трикове» за публиката. Трикове, които отвличат вниманието и средствата, необходими за космическото оръжие.

Министърът на отбраната при Кенеди Робърт Макнамара през 1962 г. обяви проекта за преждевременен и «непригоден», след което прекрати изследванията. «Фантазията на космическите ястреби» не намери подходяща почва и технология.

На власт дойде администрацията на Рейгън и тези разработки получиха тласък. В тесен кръг със стари приятели Рейгън реши, че е настъпило времето от съществуващите технологии да се създаде бързо система за противоракетна отбрана. Един от компанията, генералът в оставка Даниел Греъм, през 1982 г. в книгата си «Височинна граница» предложи богат асортимент от проекти, които да задоволят «прокосмическата компания». Много от тях — транспортните военни космически кораби, орбиталните военни станции, геостационарните убийци — той просто заимства от Дорнбергер, от немските емигранти. Оформи се идеята за глобална противоракетна система от 432 спътника, всеки с по 50 ракети, готови да унищожат балистични ракети в полет…

Минаха четиридесет години, а Америка продължаваше да изсмуква каймака от научен потенциал не само на сънародниците, мислеше си Рудолф, не се спасиха и англичаните, французите, италианците.

В Америка надменно заявяваха, че «западноевропейците не се продавали, но можели да се купуват». Тази безцеремонност се разголи особено в последно време.

«Звезните оръжия» щяха да погълнат нови контингенти. Това явление му бе познато още от времето, когато се реализираше програмата «Аполо». В нея хлътнаха множество научно-технически светила от Западна Европа и особено от Англия. Днес нещата не бяха се променили. Вашингтон искаше да привлече към «новите военни технологии» не западноевропейските компании, а групи от най-подготвени специалисти. Те ще работят под девиза за «равноправно партньорство», ще демонстрират «солидарност и сътрудничество», а след това в подходящ момент Америка ще им подскаже, че не се интересува не само от тях, но и от позициите им…

«Американците все още получават умове срещу подаяния» — мислеше Рудолф с досада.

Той седеше на края на леглото и гледаше втренчено в отсрещната стена. По челото му искряха влажни капки пот. Дишаше тежко.

Отиваше си една зловеща нощ и той се питаше дали ще дочака да го споходят минутите на спокойно старческо утешение…

Хънтсвил, Алабама, 27 април 1985 г. (ЮПИ): «Армията и НАСА отдадоха почит на германските учени, създали оръжието Фау–2, които се събраха да отбележат четиридесетгодишнината от пристигането си в Америка, с което започна космическата програма.

Групата ветерани, повечето от които са надхвърлили седемдесетте, се срещна може би за последен път…

Германците, мнозина от които още живеят в Хънтсвил, са работили в групата на Фон Браун в „Пенемюнде“ и са били прехвърлени в САЩ да продължат работата си. Други ги последвали и така се родила космическата програма на САЩ…»

«Това е уникален случай в развитието на човечеството — каза Валтер Визман, който с шестдесет и петте си години е най-младият от първоначално дошлите в Америка след разгрома на нацистка Германия сто и осемдесет германци. — Каквото и участие да сме имали в него, ако човек не е горд от това, той или не се е опитал да разбере, или не може да разбере…»

Някои от участниците във вчерашното събиране заявиха, че са започнали кампания с писма до американски и германски официални представители в защита на Рудолф, който ръководеше създаването на ракетата «Сатурн–5»…

Един офицер от армията, запасният полковник Пол Торн, който е работил заедно с групата от «Пенемюнде», зае най-категорична позиция: «Започваме да изпускаме от ръцете си правосъдието и да го оставяме в ръцете на неподходящи хора… Рудолф е жертва на лов за вещици…»