Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Какво чакате? — сърди се Паш. — Вземете проби от водата на Рейн и веднага ги изпратете за анализ. Нека във Вашингтон определят няма ли остатъци от радиоактивност… Навсякъде му се привиждат експерименти с уран.

Когато американските войски завземат подозрителната лаборатория, агентите му докладват:

— Открихме торий!

— И какво?

— Добре са си направили сметката. Изкупили са тория, за да произвеждат паста за зъби!

— Паста за зъби?

— О, сър, не знаете ли, че от него зъбите стават ослепително бели.

«Какви глупци можете да срещнете в американското разузнаване» — си казва Паш при спомена за този нелеп случай и се изтяга на мекото кресло. Скоро щеше да прекоси Атлантика. Очаква го повишение.

Айнщайн, Лео Сцилард и техните съмишленици с особени заслуги за разработването на атомната бомба виждат, че немците губят войната, и сега настояват да се спре разработката на това ново опустошително оръжие… Но никой не желае да ги слуша… Бомбата е необходима на американците, за да се сплаши Съветският съюз…

Вернер фон Браун извиква своя по-малък брат и води с него продължителен разговор.

— Магнус, аз се радвам, че сме един до друг в този трагичен за Германия час. Не мога да се доверя на никого освен на теб. Първо искам да запомниш едно име — Готц Антони Брифис. Това е професор от Вашингтон. Ти трябва да го намериш под дърво и камък. Дали сега или после, но ти трябва да го намериш, преди да са ни поставили и мен, и теб зад телените мрежи на пленническия лагер… Аз искрено съжалявам, че сега не е с нас брат ни Зигмунд. Той се познава лично с него. Не съм ти казал досега, но когато се виждаше накъде върви работата, Зигмунд ми съобщи, че и Брифис ще ни търси. Ето защо задачата ти се облекчава… Брифис е много задължен на семейството ни. Баща ни навремето му е помогнал в борбата за даване политически права на йезуитите, към които той принадлежи. Те пък помогнаха Зигфрид да бъде освободен от английския плен, нали помниш…

Фон Браун младши слуша с голям интерес изповедта на по-големия си брат и всичко попива.

Вернер се накланя към гипсираната ръка и прави гримаса. Счупеното място го болеше от влагата на планинския въздух. После продължава:

— Твоя задача е да го намериш. Тръгваш веднага. Търсиш американска част. Там настояваш да те свържат с професор Брифис. На нашите тук никакви обяснения. Аз не им вярвам. Може да има още някой луд, който да се кълне в Хитлер. Задачата ти е ясна. Ако имаш въпроси, после ще ги изясним.

— Да, Вернер — казва Магнус.

— Тръгвай! И бог да ти е на помощ…

На вратата се чука.

— Влезте!

— Генерал Пут, имам новини за вас — казва безцеремонно, без да поздрави, човек с плешиво теме.

— А, професоре, вашият ракетчик ли?

— Познахте, мистър Пут.

— Ричард — обръща се генералът към човека със слабата фигура, който се спотайваше в един мек фотьойл, без да сваля тъмните си очила. — Поздравете професор Брифис… Той май ви изпревари.

Разбира се, Ричард Уйлям Портър нямаше равен на себе си сред господата. Той беше предоставил на секретната мисия, ръководена от американския генерал Пут, най-ценните сведения за немските ракетчици. Всички се досещаха откъде той има тези данни, въпреки че се числеше към един от ръководителите на «Дженеръл електрик» или тъкмо поради това. Тази фирма отвъд океана си беше пуснала пипалата към Германия още преди много години, когато ракетният концерн АЕГ и предложи изгодни сделки. Дори притежаваше доста внушителен пакет от акциите й. Така е в бизнеса: американските войници и английските деца загиват под ударите на ракетите, чиято разработка по косвен път е финансирана от американски фирми.

Ричард Портър си има свои интереси и затова предоставя събираните с толкова усилия сведения за немското ракетостроене. Той чисто и просто иска да покани ракетчиците да работят вместо за АЕГ сега за «Дженеръл електрик». Нищо повече.

Генерал Пут изважда така старателно подрежданата картотека и измъква оттам само картоните, които се държат с неръждаеми канцеларски кламери. Усмихва се.

— Кой би казал, че името на операцията, която ние с вас сега изпълняваме, ще е произлязло от тези кламери. «Пайпър клип». Операция «Канцеларски кламер» — разсмива се още веднъж генерал Пут и предлага на Брифис да се доближи… — Кого имате предвид.

Професор Брифис с нервни пръсти шари по снимките и възкликва:

— Ето този.

— Защо не казахте веднага. Та този не е кой да е. Това е техният технически ръководител.