Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

През това време подземният завод до Нордхаузен по инерция продължава да бълва нови и нови Фау–2 и Фау–1. Няма вече кой да ги изстрелва, но Ото Рудолф ги произвежда с цената на робския труд на концлагеристите.

На 3 април, преди още да пристигне в Берлин, радистът докладва на Камрел шифрограма: «Водещите конструктори и други ценни работници, свързани с „оръжието на възмездието“, без шум евакуирайте от Нордхаузен в „Алпийската крепост“. Химлер!»

«Алпийската крепост.» Това курортно местенце се измира там, където се съединяват границите на Германия, на Австрия и на Швейцария. Там е възнамерявал да се оттегли и фюрерът, за да ръководи по-нататъшните операции.

Англо-американските войски бързат да завземат подземния завод до Нордхаузен…

— Вернер, имам нужда от помощ — казва генерал-лейтенант Дорнбергер на своя стар приятел.

— Нима се вълнуваш? — отговаря му Браун.

— Заповядано ни е да се изнесем в местността Оберойх в Бавария.

— Ще го сторим.

— Но не всички трябва да заминат, а само петстотин души.

— Тъкмо задача за теб.

— Искам твоето мнение. Напоследък аз само осигурявах Камлер с ракети и се откъснах от хората…

Дорнбергер предвидливо схваща значението на операцията по подбора на специалистите и затова търси Браун. Заедно с него те определят 468 водещи специалисти от ракетното конструкторско бюро, формират екипа и потеглят към «Алпийската крепост»…

На 4 април, когато англо-американските войски достигат Рейн и са на 400 километра от Берлин, а съветските войски стоят на Одер на 60 километра от фашистката столица, американската авиация без особена необходимост бомбардира концлагера «Дора-Мителбау», препълнен с полуживи и полугладни чехи, французи, поляци, руснаци. Взривовете на съюзниците прекъсват живота им… Това са безполезни жертви, които ще тежат на съвестта на съюзното командуване.

Ужасите на концлагера «Дора-Мителбау» са неописуеми. Те са добре известни на целия свят от разказите на спасилите се по чудо концлагеристи.

На 6 април 1945 г. фашисткото ръководство провежда съвещание. Хитлеристката камарила, пъхнала се в подземието на имперската райхсканцелария, все повече се убеждава, че не може да влияе на обстановката не само чрез военни, но и чрез дипломатически средства.

Но Хитлер, както всички тирани, които се стремят да надхитрят света, влиза с него в конфликт. Преди смъртта си той иска да погуби колкото може повече човешки живота, да разори Германия из основи. Това се случва с хора, които знаят, че са се компрометирали, загубили са всичко, няма повече какво да губят и в един момент най-голямата тяхна печалба е да замъкнат другите в своя гроб… Още на 19 март фюрерът издава заповед под названието «Изгорена земя», която предвижда тотално унищожение на всичко, което може да бъде използувано от противника.

До последния момент Хитлер се надява на промяна в отношенията на съюзниците. На съвещанието той казва: «Ако издържим само два месеца, коалицията ще се разпадне. Германия ще бъде спасена… Помнете ми думата, че много скоро ще ни потърсят или руснаците, или англосаксонците. Ще ги посрещнем. Който от тях дойде пръв, с него ще сключим договор срещу другия… Нима не виждате, че Съветите са пред пропаст, Берлин ще изстиска последните им резерви… Ние трябва да се бием така, че да ги съсипем и да запазим сили да ги стъпчем.»

На 12 април умира Рузвелт.

Хитлер казва пред приближените си:

— Ето, те сега вече наистина ще се скарат и край на коалицията.

На 15 април започва заключителната операция на Втората световна война — Битката за Берлин…

През това време на гара Гармиш-Партенкирхен, опиянени от чистия планински въздух, слизат с куфарите си нацистките ракетчици. Изчакват автомобилната колона на Дорнбергер и поемат към високопланинския курорт Хинделанг. По пътя Браун катастрофира — счупва ключицата и костите на лявата си ръка. С гипсирано рамо, ръка, изпречена пред гърдите, продължава изкачването натам, където ги очаква чудесният хотел «Ингебург», великолепната природа и топлото, меко пролетно слънце…

Пъстра група машинописки, фелдфебели и офицери разопаковат големите запаси с провизии и напитки от най-добро качество…

20 април. Генерал Волф, който води тайни преговори с представител на САЩ, отново се връща в Италия за нова среща с Дълес. Лекотата, с която хитлеристите установяват контакт, им вдъхва кураж. Но същия ден в 13 часа и 50 минути грохотът на съветската артилерия разтърсва столицата на Третия райх. Това е своеобразен салют в чест на рождения ден на Хитлер… В бункера един по един фашистките главатари поздравяват своя фюрер.