Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Химпел, без да подозира нищо, изпраща успокояващи радиограми до Ото Скорцени… Един ден излиза от хотела, за да си купи вестник. И… само с едно движение се издава. Наблюдателното око на продавача, сътрудник на ФБР, забелязва, че гладко избръснатият господин, след като взима няколкото цента ресто, с привично движение на ръката ги пуска в горното джобче на сакото си. Този жест, характерен за него, е достатъчен, за да бъде арестувал веднага… Агентите са съдени от военен съд…

Браун не се отчайва. Той предлага нова ракета да се насочи в Ню Йорк от пилот смъртник! И продължава своите изпитания.

На 24 януари Браун обядва с най-близките си сътрудници и е в добро настроение. Току-що е произведен експериментален пуск на една от степените на гигантската ракета. Генерал Дорнбергер го няма. Изпратиха го някъде из Северна Германия, за да обучава ракетчици.

— След днешния старт — казва Браун — можем да смятаме, че проблемът с последната степен е технически решен… Скоро ще имаме ракета «Америка А–9/А–10». В този момент в казиното се втурва дежурният унтерофицер:

— Руските танкове са в Шчечин!

Всички го гледат втрещени.

— Червените са на Одер! — повтаря той… Райхсфюрерът от SS Химлер с група армии «Висла» се изпречва пред настъпващите към Одер съветски дивизии. С него е Ото Скорцени, който отваря шлюзовете на реката. Пред съветските войски се създава огромно изкуствено езеро. Това е краят на 1944 г. Хитлер е заповядал всички германци от 14 до 65 годишна възраст да стиснат здраво оръжието… Химлер спешно евакуира ракетния център «Пенемюнде»…

Хиляди хора под силна есесовска охрана тръгват през Померания към планините Гарц. Мощните бомбардировки на англичаните не карат ракетчиците да се помръднат от острова, но съветските танкове ги изплашват не на шега…

Кавалкадата пътува за подземния завод до Нордхаузен, където през това време под ръководството на Ото Рудолф в пълен ход е производството на Фау–1 и Фау–2. Над Лондон и Антверпен продължават да се сипят «летящи бомби»…

Най-после в началото на февруари колоната пристига…

След бомбардировката на «Пенемюнде» Химлер взема решение масовото производство на Фау–2 да се пренесе тук в подземния завод. Работят затворници от концлагера «Дора».

Венер фон Браун не е участвувал в разстрелите и не е конструирал бесилки, но като главен конструктор на Фау–2 не е могъл да не вижда какво се прави наоколо. Нито веднъж не е протестирал срещу жестокостите. Трупове на хора се търкалят около него, без дори да ги поглежда. Не ги забелязва и началникът на производството на ракетите инженер Ото Рудолф…

Надеждите на Хитлер за едно оръжие, което да направи чудо, са така силни, че той сам си вярва на думите, когато продължава да възхвалява «оръжието на възмездието».

В речта си пред гаулайтерите през февруари 1945 г. той заявява:

— Аз вярвам в триумфа на Германия… Още малко търпение, и ние ще получим секретното оръжие. То ще накара враговете ни да затреперят. Нас ни очакват нови победи…

Но демагогът Хитлер не си дава сметка, че говори пред твърде осведомени хора от Райха, които виждат, че «оръжието на възмездието» не оправдава надеждите.

По същото време Камлер вече командува 5-и армейски корпус, който обединява подразделенията и частите на Фау–1 и Фау–2. Той има задача да изпълнява директно заповедите на Хитлер…

Пораженията, които «оръжието на възмездието» нанася на противника, са далеч от очакваните. Самолетите снаряди и ракетите са извънредно неточно оръжие. С тях не се постигат планираните масирани удари. Промишлеността на Германия не е в състояние да произвежда желаното количество ракети. Планирани са 60 хиляди Фау–1, а са произведени три пъти по-малко, от Фау–2 — 12 хиляди, а са произведени два пъти по-малко…

В тази обстановка серийното производство на ракети в подземния завод до Нордхаузен след идването на специалистите от «Пенемюнде» продължава.

Текат последните часове на март 1945 г. Само преди четири дни, на 27 март, над Англия пада последната 1115-а ракета Фау–2. Ударите на съюзническата авиация по предполагаемите бази и стартови позиции в Холандия са прекратени…

Началникът на отдела за научно-техническо разузнаване на британските военновъздушни сили доктор Реджиналд Виктор Джонс най-после доволен си отдъхва. Това е краят на шестгодишните му усилия в разплитане на тайната на германското ракетно оръжие. Сега той вече може да завърши досието на Фау–1 и Фау–2 и да се заеме с изводите.