Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Тогава Паш, излязъл извън кожата си, го хваща за раменете и го разтърсва.

— Самуел, какво ви е прихванало, да не сте болен?

— Изморен съм, но болен не съм.

— По дяволите, какво е станало?

— Това, което никой в Америка никога не го е знаел, пък вероятно и не само в Америка. Тези немци изглежда умеят да скриват тайните си. — Той се понадига и продължава: — Повярвай ми, трудно ще ми бъде да ти обясня. Но немските колеги са изпаднали във велико заблуждение. Те са искали да получат атомен котел и вече са го построили. Очаквали са, че в един прекрасен ден ще го взривят. Нищо и половина. Това не е пътят към атомната бомба… А сега и ние би следвало да прекратим хабенето на сили и средства тук в безплодни търсения…

Борис Паш престава да слуша по-нататъшните бръщолевения на пийналия физик. Той не иска да му разкрива каква инструкция бе получил — всичко, над което са работили немците, да бъде пленено. Той няма основания да се съмнява в извода на помощника си, но няма и намерение да го послуша…

Бурята приближава, скоро щеше да завали и той щеше да отвори прозореца, да полегне на чистите хладни чаршафи. В приятно предусещане Борис Паш не може да се освободи от една натрапчива мисъл. Откъде Жолио Кюри знае толкова много неща за «Манхатънския проект». Той не може да допусне, че някой друг освен учените, строго охранявани в Ню Мексико, може да има каквато и да било представа за тайното оръжие на Америка. Когато там, в Ок Ридж, те са се занимавали със строителството на атомните заводи, тук Жолио Кюри е успял да прехвърли почти половината от запасите от тежка вода в Англия, и то под носа на немските разузнавателни служби. И защо Жолио Кюри е останал във Франция? Бил се занимавал с някакви си мини и гранати за Съпротивата! И как е стоял тука без наблюдението на американското контраразузнаване? Нима той може да му има доверие? Ами ако се окаже, че е участвувал заедно с немците в създаването на фашистката атомна бомба? Но това, което прави силно впечатление и раздразва Борис Паш, беше накрая, когато Фредерик Жолио Кюри му разказва в най-общи линии какви бомби е създавал в окупация и най-вече, когато с твърд глас го предупреди:

— Ако Америка скрие от нас своите разработки, това ще бъде акт на грабеж на национални ценности от Франция и от Англия. Всички ние ви изпратихме и учените си, и теоретичните си разработки, които пристигнаха тъкмо навреме. Не вярвам да не са ви послужили. Или вие ще споделите с нас докъде сте стигнали, или аз ще настоявам за среща с генерал Де Гол. Повярвайте ми, няма да ви е никак лесно да се измъкнете. Не забравяйте, че Халбан и Коварски заедно с тежката вода пренесоха от Париж и научни открития, за които има доказателства, че са патентовани у нас…

Едри капки дъжд се посипват по перилата на балкона. Борис Паш, който търси успокоение, протяга ръка, мокри я и изтрива пламналото си лице… Завалява…

31 януари 1945 година.

Рано сутринта началникът на партийната канцелария Борман прекъсва съня на Хитлер:

— Мой фюрер! — вика възбуден още на прага той. — Съветските танкове са форсирали Одер и са само на 60 километра от Берлин! Те се движат насам!…

Фюрерът още не се е опомнил от провала на поредната авантюра в Ардените…

(На 11 декември всички командири на дивизии, воюващи на Запад, извикани в щаба на Рундщет, предават личното си оръжие и натоварени с автомобили, пристигат пред бункера на Хитлер в «Адлерхорст»… Генералите така са следени от злите погледи на есесовците от личната охрана на фюрера, че не смеят да кихнат или да посегнат към носната си кърпа… Хитлер с бледо лице, треперещи пръсти и постоянен тик на лявата ръка държи двучасова реч:

— Аз искам от вас победа. За нас Ардените са съдба. Немският народ заслужава този подарък. Спрете ги. Те няма да посмеят да продължат. Тогава оттук ще прехвърлим войските на Изток. Това е последният ни шанс да предизвикаме сътресение в коалицията… Тя и без това се раздира от противоречия… Ще чакам да ми доложат, че сте ги разбили…

Сутринта на 16 декември 1944 г. започва Арденската операция… В осъществения пробив с широчина 100 километра най-отпред в трофейни джипове се движат облечени в американски военни униформи, снабдени с американско оръжие специално подготвените диверсанти на Скорцени. Тяхна плячка са щабовете и тиловите части. Войските на съюзниците са изненадани и изпадат в паника. А през това време английският фелдмаршал Монтгомери играе своя голф в холандския град Айдхофен заедно с някой си Рис, известен ас в тази игра…