Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Червената армия, която настъпва от Изток, е достигнала Висла — центъра на Полша — и се устремява към Източна Прусия. Фашистка Германия е в клещи.

Хитлер при особени мерки за запазване на тайната подготвя и нанася в средата на декември силен удар по американските войски, разположени в Ардените. Две танкови и една полева армия се вклиняват по същите пътища, по които нацистите се промъкват през май 1940 г. във Франция.

Изплашени, съюзниците искат помощ. Москва им обещава Съветската армия да предприеме широко настъпление по целия централен фронт не по-късно от втората половина на януари.

«Напоследък — мисли доктор Джонс — недоволството от Чърчил все повече расте.»

Той прелиства сутрешните вестници. Една от статиите е от Хърбърт Уелс, озаглавена «Чърчил трябва да си отиде». Уелс малко е пресолил нещата, но все пак е показателно, че към Чърчил сега се отнасят много по-критично. Сам Джонс изпитва на гърба си проклетия характер на премиера, който се съобразява с мнението му, но не пропуска възможността да изкаже недоволство, макар и за нещо незначително. Ето защо той сякаш все търси начин за своеобразна реабилитация, без да бъде уверен, че неговата дейност заслужава такава квалификация.

Джонс защитава своите убеждения, че немците въпреки всичко ще продължат да използуват всевъзможни варианти на «оръжието на възмездието». Но не поради военна необходимост. Според него те са болни от тщестлавие… Той предупреждава за очаквани изненади.

Атаките с балистичните ракети се усилват. Но това не значи, че хитлеристите са се отказали от летящите бомби.

«Болестта тщестлавие се намира в кръвта на самата нация — казва Джонс. — Аз предвиждам изненади…» Това разсъждение идва не само от професионалния му навик да се съмнява във всичко, но и от горчивия му опит.

Настъплението на съюзниците принуждава немците да напуснат стартовите позиции за Фау–1. През декември полкът на Вахтел е разформирован и батареите му се вливат в 55-а зенитна дивизия. Сега разстоянието от територията, на която още се намират немските войски, до Лондон, не позволява столицата да се обстрелва с Фау–1. Но Джонс имаше данни, че усилено се разработват самолети снаряди с по-голяма далекобойност.

Продължават набезите със самолети носители. До началото на декември участвуват около 100 Хе–111. Те влитат предимно нощем на групи по 15 до 50 самолета откъм Северно море. Приближават се незабелязано, като летят на височина до 100 метра над водата. На около 100 километра от брега набират височина няколко хиляди метра и всеки самолет пуска по една Фау–1 на разстояние 60 километра от сушата, отново се спускат над водата, изчезват от екраните на радарите, за да кацнат някъде в Холандия…

Правителството отначало не разрешава да се бомбардира Хага, откъдето предимно се изстрелват Фау–2. Но после си затваря очите.

Доктор Джонс е недоволен. Нито неговата служба, нито останалите разузнавателни органи са успели да направят точна преценка на резултатите от контрадействията на английската авиация. Той не се съмнява в това, че немците непрекъснато променят позициите си. Ето защо настоява бомбардировките над Хага да се извършват с много по-голяма интензивност.

Някой беше предложил пред летящите балистични ракети да се създава плътна завеса от непрекъснато избухващи зенитни снаряди. Каква наивност, си казваше доктор Джонс. Та нали теорията на вероятностите сочи, че за да бъде унищожена само една ракета, ще са необходими най-малко 320 хиляди снаряда! Нереален е проектът на американците за създаване на антиракета, която щяла да посреща Фау–2 и да се взривява пред нея или в близост до нея…

На какво все още се надява Хитлер? Вашингтон е убеден, че много скоро той ще има в ръцете си атомна бомба… И то преди тя да бъде създадена в САЩ… Джонс не вярва на това. Но едно е да вярваш, друго да искаш доказателства. И доктор Кроу не вярваше, че немците ще създадат ракети. Една немска ракета с някакъв си ядрен заряд за него беше абсурд… Съществуват косвени доказателства, че там нищо подобно не се върши. Урановата руда, пренесена от Белгия, стои неизползваема в Източна Германия. Немците са далеч от бомбата. Но защо Айзенхауер нареди съюзническата армия да се комплектува с гайгерови броячи, а медицинската служба да обърне внимание на възможността от появяването на «странни симптоми на неизвестна болест»? Значи главнокомандуващият предполага, че по пътя на настъпващите войски немците могат да разпръснат радиоактивна прах. Но това не е атомна бомба!