Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Този път Чърчил не казва нищо за «летящите бомби»…

(Немците започват да изстрелват самолетите снаряди от самолети носители, което създава за противовъздушната отбрана нови трудности. Направлението за атака се изменя. Противникът нахлува откъм североизток. А това заставя ПВО спешно да преустройва бойния си ред.

Самолетите носители Хе–111 пускат летящите бомби нощем: на височина 300 метра, което силно затруднява ефективната стрелба на зенитните оръдия. В тъмнината ярката реактивна струя зад Фау–1 пречи на изтребителите да определят истинската дистанция.)

Чърчил завършва своята реч по традиция вдъхновено:

— Много скоро ние ще унищожим и последното гнездо, откъдето излитат новоизлюпените хищници, и ще се поздравим с победа. Лондон ще издържи и това изпитание…

Нощта на 29 ноември 1944 година.

Гъсти облаци са скрили звездите над източното крайбрежие на САЩ. Оловносинкавата повърхност на океана внезапно се раздвижва и от дълбините бавно, почти крадешком се показва гладкият стоманен гръб на германската подводница с номер У–1230. Люкът се отваря. Пускат гумена лодка. В нея скачат двама души и започват бързо да гребат към брега. Стоманената акула безшумно хлътва под водата.

Дежурните пред екраните на бреговите радари не забелязват нищо обезпокояващо. Кой е можел да предполага, че ехото на войната в Европа ще преодолее Атлантика?

На това разчитат двамата опитни есесовски диверсанти. След половин час гребане те се вкопчват в сушата…

Така започва операцията на отдела за диверсии при Главното управление на имперската безопасност с кодово наименование «Елстер» («Сврака»).

Преди да се разделят, агентите унищожават лодката и разпределят помежду си подготвените отрано диверсантски атрибути — пари, мастило за тайнопис, радиопредаватели и т.н.

Единият по документи е капитан Едуард Грин от Бриджпорт, а другият — Джек Милър.

В действителност първият по шпионската картотека е американец от немски произход Уйлям Куртис Колпаг с псевдоним Били. Получил е солидно електротехническо образование в Масачузетския технологичен институт, има звание мичман от американския флот, изпълнявал е задачи в Латинска Америка.

Вторият е агент на отдела за диверсии № 146 Ерих Химпел по специалност радиоинженер, бивш резидент на абвера в столицата на Перу Лима.

Преди да предприемат това екзотично пътешествие под водите на Атлантика, агентите изучават балистичните ракети на Вернер фон Браун и начините за насочването им по радиосигнал.

За да се отклони вниманието на ФБР, на американците е «подхвърлен» ръководителят на фашистката служба за саботаж в САЩ Ервин Лакузен, който няма никаква представа за тази задача…

«Кога противникът може да се съгласи да преговаря?» — пита Хитлер свои приближени и сам си отговаря: — Когато е притиснат в клещи и дивизиите му нямат друг избор, освен да се предадат, ако не искат да бъдат смлени… Ето това ще трябва да постигнем в най-скоро време… Хитлер отново е завладян от страстите на авантюриста. Той е решил отново да блъфира, но този път с неочаквана военна операция…

«Волфшанце», личният апартамент на Хитлер. Тук са Кайтел, Йодъл, началник-щабът на сухопътните сили Гудериан, генерал Крайне от военновъздушните сили. Докладва Йодъл.

— Мой фюрер, през последните три месеца вермахтът загуби един милион и двеста хиляди верни вам войници. Ние не можахме да въздействаме на Румъния, България и Финландия да не скъсват с нас дипломатически отношения по понятни причини.

— Нима тези марионетки ви изплашиха, Йодъл? — апострофира го Хитлер.

— Мой фюрер, положението е много сериозно. Ако ние не предприемем необходимите действия, за да обърнем събитията в наша полза, скоро на германска земя ще маршируват съюзниците.

— Спрете, Йодъл, вие сте паникьор! — почти му изкрещява Хитлер, после отива до военната карта, окачена на стената, и я натиска с юмрук:

— Ще настъпим ето тук, в Ардените!

Присъствуващите го гледат изумени от така неочакваната му реакция.

— Ще се врежем между американците и между англичаните. Докато се опомнят, ние ще им забием такъв щик, че те веднага ще се скарат.

— Но, мой фюрер, а на Изток?

— Надявам се, че ще ви стигне умът в главата, за да се сетите, че там ми трябва затишие. Направете нещо, Йодъл. Нека руснаците да спрат…

Обърна се към картата с гръб към останалите и продължи да разяснява своя замисъл: