Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

От няколко дни група британски специалисти се намира в Техеран в очакване на входни визи за Съветския съюз, макар че на посланика сър А. Кларк Кър още на 28 юли бе възложено да помоли съветското правителство да даде указания на съветския представител в Техеран да им бъдат издадени визи.

Вие бяхте любезен да ми съобщите, че ще вземете тази работа под Ваше лично наблюдение. Смея ли във връзка с това да Ви помоля да дадете необходимите указания, за да могат нашите специалисти да продължат пътя си незабавно?

3 август 1944 г.»

«Получих посланието Ви от 3 август относно експерименталната станция. На съветския посланик е Техеран е възложено незабавно да издаде на британските специалисти входни визи за СССР.

4 август 1944 г.»

8 септември 1944 година.

Вечерният здрач изпълва кабинета на доктор Джонс. Настолната лампа разлива мека светлина върху отрупаното с книги бюро. Както ловецът, който е убил дивеч и разглежда с наслада ценните му рога, така разузнавачът доволен, с разпалено любопитство прелиства набързо направените от специалистите след операцията с «Дакота» скици на ракетата А–4.

Опита се да си представи как тя излита…

С хидравлични крикове току-що са я повдигнали във вертикално положение. С четирите си опашни стабилизатора тя се опира върху бетонната плоча… Включват двигателя. От специални балони газови струи задвижват първоначално турбината, заработват помпите и нагнетяват горивните компоненти в камерата, възпламеняват се. Образувалите се нагорещени газове напират и през соплото изригва огнен факел, реактивната струя расте, увеличава се нейното налягане върху тялото на ракетата. Когато теглителната сила надмине теглото й, ракетата започва да се движи нагоре все по-бързо и по-бързо. Теглителната сила вече е достигнала максималната си стойност около 25 тона, ракетата се е издигнала на височина около 90 километра и е развила скорост 1600 метра в секунда! Двигателят внезапно заглъхва, но полетът продължава. Вече никой не може да я спре…

Доктор Джонс вече знае, че масата на бойния заряд от бризантно взривно вещество не е 7 тона, а само един. Специалистите са му определили очаквания обем на разрушенията.

Но каква е максималната далекобойност? Дали цифрата 140 мили е вярна, или 180 мили? А какво е все пак горивото? Единият компонент със сигурност е спирт, а другият? Дали водороден прекис или втечнен кислород?…

Внезапен силен взрив разтърсва прозорците и кара доктор Джонс да скочи. Тревога не е обявена. Сигурно се е взривила газова магистрала. Звукът се чува откъм района на Чизвик и само след няколко секунди е последван от силен гръмотевичен тътен.

— Ракета! — извиква доктор Джонс пребледнял и поглежда към часовника. Часът е 18 и 43 минути.

Сега за него няма съмнение, това не бе самолет снаряд, а ракета, балистична немска ракета. Преди да падне на земята, тя се движи със свръхзвукова скорост и гръмотевицата след нейното взривяване е звукът, който я следва в долните слоеве на атмосферата. Тя се движи по-бързо от него.

Доктор Джонс продължава да стои прав, сякаш очаква нови взривове. После вдига телефона и моли да го свържат с щаба на противовъздушната отбрана. Чува се гласът на дежурния… Отговарят му, че подобен взрив е регистриран и в далечните предградия. Взети са мерки — на път към местата на взривовете са хората от противовъздушната и гражданската отбрана.

Джонс знае, че там ще отидат и неговите агенти експерти.

Тъкмо лондончани си бяха отдъхнали от летящите бомби. Само преди един ден Дънкан Съндис на поредната пресконференция заявява: «Вече не съществува опасност Лондон да бъде атакуван от самолети снаряди.» И той има основания. Стартовите позиции са прегазени от съюзническите войски. Но дали противникът не готви нови изненади?

Противовъздушната отбрана вече има голям опит. Новото й построение възстановява доверието между летците и артилеристите.

«От 1124 самолета снаряда, изстреляни от немците в периода 16 август — 5 септември, само 17 на сто падат в Лондон, а през последните четири дни от 192 падат само 28!»

Доктор Джонс чете машинално редовете от тази справка, която, кой знае защо, е извадил от чекмеджето си. Може би с надежда да се успокои, че все нещо ще се намери и срещу балистичната ракета… Макар много добре да знаеше, че това е невъзможно. Двете бойни летателни средства са несравними. Няма средство, което да сваля балистични ракети или да внесе смущения в автономните им системи за управление. Двигателят на балистичната ракета Фау–2 работи само в началния момент. Когато системата за управление подаде сигнал, че е постигната необходимата скорост, той спира да работи. И от този момент тя се движи като хвърлен камък.