Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

На 19 юли 1944 г. Военният съвет на артилерията на Съветската армия утвърждава и изпраща във войските на противовъздушната отбрана «Предварителни указания за борба със самолетите снаряди». В този документ са формулирани основните принципи за организация на системата за отбрана на обектите и са дадени конкретни препоръки как да се използуват наличните средства при унищожаване на новия вид оръжие на противника.

А командуването на Ленинградската армия за противовъздушна отбрана разработва подробен план за борба със самолетите снаряди. След преработка той е утвърден на 29 юли 1944 г. от Н. Н. Воронов.

Въз основа на плана се провежда и учението, което завършва успешно и е първи опит за създаване на подобна система във войските за противовъздушна отбрана…

(По същото време в Държавния комитет по отбраната са извикани народният комисар на авиационната промишленост А. И. Шахурин, командуващият военновъздушните сили генерал А. А. Новиков и конструкторът на реактивни двигатели В. Н. Челомей. Те получават задача да бъде създаден безпилотен самолет снаряд. В. Н. Челомей е талантлив инженер. Две години преди тези събития той строи пулсиращ въздушно-реактивен двигател, собствена конструкция. Изпитанията са успешни. Немското тайно оръжие — самолетите снаряди — не го изненадват. Те се движат от подобен на изобретения от него двигател. Съветската конструкторска мисъл е достигнала до тази идея още през 1943 г. За Челомей не е проблем да изпълни решението на Държавния комитет… В началото на 1945 г. заводът, който той ръководи, изпитва съветски самолет снаряд с много по-добри качества от Фау–1. Правителството не разрешава новото оръжие да бъде употребено, тъй като ефективността му е най-голяма, когато се атакуват големи градове. Не бива да загиват невинни мирни жители. Ескадрилите тежки бомбардировачи с окачени под тях безпилотни апарати 10 X (десета модификация на неизвестно оръжие) така и недочакват заповедна за нанасяне на удари.

Съветските специалисти създават необходимо за фронта ракетно оръжие с твърдо гориво — легендарните «катюши», които в първите дни на войната завоюват неувяхваща слава. Нито една държава не притежава подобно оръжие, което всява ужас по бойните полета и кара нашествениците да треперят от внезапните му масирани удари. Над създаването на «катюшите» работят много творци, цяла ракетна школа, която от 1929 до 1945 г. разработва повече от 150 вида ракетни конструкции с твърдо и течно гориво. Само през десетте предвоенни години са разработени 50 типа балистични ракети. Но съветското военно командуване преценява, че при създадената обстановка е необходимо да организира масово производство и да използуват активно «катюшите»…

Два пъти героят на социалистическия труд академик Владимир Челомей умира през 1984 г. на 70-годишна възраст. След войната той работи над създаването на космически ракети.)

2 август 1944 година.

Чърчил произнася поредната си реч в Палатата на общините.

— Ако днес си зададем въпрос, уверени ли сме, че борбата с летящите бомби, оръжието, което не подбира своята жертва, е спечелена, ние имаме право да отговорим утвърдително! За това свидетелствуват останките на тези летящи чудовища, които завинаги потънаха на дъното на Ламанш… Но можем ли да си отдъхнем? В никакъв случай. Още малко, ще кажа аз, още малко усилия и нито един от летящите хищници няма да достигне до нашите мирни домове. И нашите граждани ще пият своя чай спокойно, без да се заслушват във воя на сирените и без да бързат за подземията… Още малко воля…

Безпилотните самолети снаряди са несъвършена конструкция. Голяма част от тях се разрушават сами във въздуха. Друга част се унищожават от английските изтребители и оръдия. Но те продължават да се взривяват над Лондон, предизвиквайки панически страх. На отделни места в града много от сградите са разрушени. Хората, напуснали подземията, всеки момент могат да бъдат затрупани или убити от тези безпилотни оръжия… Всеки в Лондон живее с мисълта да избяга далече от това място, обгърнато от непрестанен пушек, където безразборно възникват пожари. Над един милион жители на Лондон търсят убежище в провинцията, а правителството организирано е евакуирало вече 300 хиляди души. Работата в Лондон замира…

— Ще се съглася с всеки, който каже, че ни е трудно. Да, трудно ни е. Но ние скоро, много скоро ще имаме прекрасната възможност да поздравим нашите доблестни воини от сухопътните си сили, които само след един скок ще пленят и последната стартова позиция, откъдето излитат тези изчадия на фашистите, и на нашата тревога ще се сложи край — продължава Чърчил…