Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Телефонът иззвънява. Джонс с нетърпение вдига слушалката.

— Проспахме, нали!

Той веднага познава гласа на премиера. Чърчил, както и при първото нападение с летящите бомби бе крайно недоволен и раздразнен. Джонс прави опит да го успокои:

— Но, сър, с ваше позволение, все пак те не постигнаха масиран удар, нито пък внезапност. Ние очаквахме това нападение. Противовъздушната отбрана не ни предупреди, защото както се предполага, времето за полет на ракетата е твърде малко и операторите на радарите, които са видели на екраните отметките, не бива да се винят.

— Разбира се, че не бива да се винят. Откъде те ще знаят, че това е ново оръжие… Само като си помисля какво ме уверявахте вие и вашият приятел лорд Чаруел. — Чърчил млъква, после сменя саркастичния си тон и казва: — Да не се дават никакви разяснения за това оръжие никому и най-вече на пресата. Да не се създава паника!

— Да, сър.

Разговорът прекъсва. Джоне знае, че тепърва ще си има неприятности. Но той има готовност. Той знае вече твърде много за Фау–2…

Телефонът иззвънява за втори път.

Докладва сътрудник от мястото на събитието:

— Сър, около попадението намерих тръба. Ако не бях се сетил за вашия съвет да я докосвам внимателно, пръстите ми щяха да останат залепени за нея, щяха да изгорят и представете си, от студ! Металът е замръзнал. Температурата може би е минус няколко десетки градуса. Мисля, че ви става ясно.

— Добре, благодаря, до утре.

Джонс затваря телефона, сваля очилата и започва да ги търка с кърпичката си.

«Значи все пак те използуват втечнен кислород, а не водороден прекис — си казва той. — Втечнен кислород и спирт. Следователно по време на своя полет ракетата не се нуждае от атмосферен кислород и затова двигателят може да работи на височина, недостижима за авиацията Ето откъде се е появила парата на снимките над „Пенемюнде“ — от дренажните клапани, през които кислородът е преминавал в газообразно състояние… Но тогава борбата с тях наистина е абсурдна! Те могат да бъдат поразявани само на земята. Та това наистина е неотразимо оръжие!»

Доктор Джонс беше получил отговор и на последния въпрос, който стоеше пред него още от 1939 г.

— Райхсфюрер, групата «Север» от стартови позиции Басенар, предградие на Хага, извърши два успешни пуска на Фау–2 по цел № 42 — Лондон.

— Продължавайте, Камлер, продължавайте, това ще се хареса на фюрера. Хайл Хитлер!

— Хайл!…

След покушението срещу Хитлер през юли 1944 г. Химлер снема доверието към генералите. Разширявайки своята власт, той практически слага ръка върху ракетите.

Извиква своя човек, групенфюрера от SS Камлер, и му заповядва:

— Назначавам ви за специален комисар на ракетната част Фау–2. Отговаряте с главата си за употребата на това оръжие.

— А генерал Метц?

Химлер не му отговаря, а само го поглежда изненадан през кръглите си очила.

Метц остава, но формално, без никаква власт. От сега нататък той само ще изпълнява заповедите на Камлер.

В края на август специалният комисар дислоцира ракетните батареи в Западна Германия и Холандия. В района на Хага заема стартови позиции групата «Север» и готви удар по Лондон. По градовете на Франция ще води огън групата «Юг» и 444-а отделна батарея. Координатите на техните стартови площадки са на 100 километра източно от Лиеж.

На 6 септември 444-а батарея изстрелва две ракети, които се взривяват по траекторията, а след два дни нейните Фау–2 събарят здания в Париж и убиват невинни хора.

Дълго време Фау–2 не се подчинява на волята на конструкторите. Една трета от тях продължават да се разрушават по време на полет. Вернер фон Браун се оплаква, че не му стига време с това непрекъснато местене на площадките. Тъкмо са се настанили в Полша, и тътенът на съветската артилерия ги изгонва и оттам…

Експерименталните Фау–2 продължават да се взривяват в края на полета. Въздушните взривове, макар и да са ефектни, са далеч от земята и не предизвикват необходимия разрушителен ефект. Оказва се, че взривателят е твърде чувствителен. Но Браун установява това много късно — чак в края на лятото… Обстановката е нервна, съветските танкове се устремяват към Близна. Ракетчиците бягат и се спират в Тухел. Браун няма време да усъвършенствува взривателя, а Хитлер не му дава спокойствие. Той бърза с ударите.

През есента Червената армия настъпва по целия фронт. Започва освобождението на Югославия. Фашистите напускат Финландия. Американците и англичаните дебаркират в Италия. Завършва освобождаването на Франция. Четири дни преди първото изстрелване на Фау–2 танковете на съюзниците от Брюксел тръгват към Германия. Всички виждат, че Хитлер губи войната, но не и той. Фюрерът продължава да се кълне, че ще срине Лондон и ще застави англичаните и американците да сключат сепаративен мир. Тогава вермахтът от Западния фронт щял да налети срещу Червената армия и ще дойде победата!…