Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Средствата за въздушно наблюдение са засекли 1115 Фау–2, от които 517 са се взривили в Лондон, 537 — на територията на Англия и 61 са паднали в морето.

Балистичните ракети стартират от предградията на Хага, от бетонни или асфалтови площадки. В заповядания час тук се струпват всички машини за обслужване. Фау–2 лежи върху специална платформа и посредством хидравлични устройства се повдига вертикално. От автоцистерни към нея се проточват маркучи — започва зареждането й с гориво и с окислител. След кратка подготовка и насочване следва старт. Машините през това време се скриват.

Комплексите Фау–1 със своите сравнително големи устройства за стартиране и по-слаба възможност за маневриране се оказват сравнително по-уязвими. Ето защо Джонс и досега нямаше данни бомбардировачите да са унищожили поне една Фау–2 по време на стартиране. Той не работеше с «може би», защото наистина може би е имало случаи. В същото време в Англия са убити 2855 души и тежко ранени са 6268. От самолетите снаряди съответно са убити 6139 души и 17 239 са тежко ранени.

Във въздушните нападения срещу стартовите позиции на Фау и заводите за тяхното производство съюзниците са загубили 450 самолета и 2900 летци!

«Оръжието на възмездието» въпреки своята разрушителна сила не оказа съществено влияние върху хода на бойните действия, още повече върху цялата война…

Джонс пресмята, че всяка Фау–1 струва на немците средно 3500 марки. С попаденията си те разрушават 20 хиляди здания от английската столица. За това оръжие Хитлер е изразходвал 150 милиона марки, а е нанесъл поражение на Англия за 570 милиона марки!

Фау–1 и Фау–2 служеха само за избиване на мирни граждани. Хитлер постигна с тях ефект на геноцид.

Балистичната ракета А–4 беше пробив в науката и техниката. Но задачата, свързана с нейното създаване, беше рискована, можеше и нищо да не се получи. Джонс си зададе за кой ли път въпроса, нима немците изразходваха милиони марки само за да доставят до целта един тон тринитротолуол, който при взрива създава точно такава яма, каквато създава бойният заряд на много по-евтината Фау–1!

До този момент той не си беше променил становището. Според него това беше извършено само за престиж, за удовлетворяване на нечий каприз, родил се от инерцията на мисленето и от жаждата за романтика. От непременното желание да се удиви светът, да се угоди на фюрера! Иначе балистичната ракета, която струва поне 40 пъти по-скъпо от Фау–1, не изкупува усилията и напрежението…

(Странно е, че един съветник на Чърчил по научно-техническите въпроси е можел да се лъжа така. Нима не е бил в течение на мисията «Алсос»? Не е възможно той да не е знаел за опасенията както на учените в Америка, така и на физиците от неговата страна, че в Германия усилено се работи над атомната бомба. Знаел е. Нима не е предполагал, че немците могат да си правят сметката, когато атомният заряд бъде създаден, една усъвършенствувана балистична ракета да стане отличен носител на това страшно разрушително оръжие! И балистичната ракета, и атомното оръжие са били програми, които трудно някой би се наел да гарантира кога и какво би могло да излезе от тях. Това са рисковани програми, но си е струвало да бъдат разработвани.

В това обаче доктор Джонс не е могъл да убеди себе си…

Едва ли може да има съмнение в това, че хитлеристите щяха да създадат не само урановата, плутониевата, но и водородната бомба. Беше им необходимо само повече време и главно благоприятна военна обстановка.

Но те нямат нито едното, нито другото. Въпреки това те никога не са се отказвали от желанието да притежават супероръжие, което да ги направи още по-силни. Известни са възгласите на Хитлер и неговите приближени: «Дайте оръжие. Ние искаме оръжие, което нямат враговете ни! Оръжие вместо масло!» Още повече че до последния момент върхушката се е надявала на чудо, отново свързано с изнамиране на някакво оръжие.

На 5 август 1944 г. Хитлер се среща с румънския диктатор Антонеску. Сварва го в състояние на униние и страх. За това си има, разбира се, причини. Войските на вермахта с големи жертви са принудени да отстъпят и да се окопаят при Висла, Неман и Днепър.

— Хич и не се впечатлявайте от офанзивата на руснаците — му казва Хитлер. — Ние сме я предвидили и сега действаме по стратегията на изчакване. Оттук няма да отстъпим нито педя. Необходимо ни е още малко време, за да накараме англичаните да заиграят по нашата свирка… Напреднахме много с оръжието Фау… Представяте ли си, безпилотен самолет лети и без никой да го управлява, сам се спуска като орел над плячката си. Взрив, и там остава само изгоряла земя!… Сега хиляди такива самолети снаряди разрушават Лондон… Всеки момент очаквам да ми докладват, че са пуснали в действие още по-ново средство — балистична ракета. Само при вида й тръпки ще ви побият. Никой не може да я спре. Лети като светкавица. Тя ще вразуми неразбраните англичани. Ние ще ги притиснем. И тогава цялата ни тотална мощ не само ще спре руснаците, но и ще ги обърне в бягство…