Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Антонеску с още по-изплашен вид гледа с изумление Хитлер. Дали това, което му говори фюрерът, е истина? Доверието към съратника напоследък силно беше се разклатило. Хитлер се хвали. Лесно му е, защото е по-далече от руснаците, а те всеки момент ще влязат в Румъния.

— Нашите физици ще ни предоставят още по-страшно оръжие — продължава Хитлер, увлечен в желанието да направи силно впечатление на разколебалия се негов помагач. — Само с един удар ние ще унищожим всичко живо в радиус най-малко пет километра… Но и това е малко в сравнение с едно друго оръжие, което се разработва най-усилено… Получим ли го, светът е наш, Антонеску!… Ще разцепим въздуха с него… Цели градове ще се гърчат в пламъци. Представяш ли си? За броени минути няма да остане нищо, което да напомня на историята, че на това място са живели хора…

След всяка дума на Хитлер Антонеску, вместо да се ободрява, се свива, докато претоварената му психика не издържа и той казва тихо, сякаш се изповядва на своя отец:

— Моля господа бога да не ме прави свидетел на всичко това!

Хитлер го гледа смаян и недоволен. Нима думите му са отишли нахалост! А той през целия си живот вярваше, че те имат силата на магия.

— Надявам се, че няма да доживея времето, когато някой ще създаде подобно оръжие и ще го употреби… Нима е настъпило времето на апокалипсиса!…

«Този си е загубил разсъдъка от страх» — си казва Хитлер и си тръгва недоволен…

Какво ли не прави съдбата с хората! Антонеску все пак доживя времето, когато беше употребено оръжието на апокалипсиса. Той беше екзекутиран през 1946 г., когато вече два града — Хирошима и Нагасаки — бяха опустошени от ядрени бомби.

Хитлер и неговото обкръжение не могат да не си представят една симбиоза между балистичните ракети и атомното оръжие. Още повече че възможностите за развитието на ракетите бяха така успешно очертани от самия Браун. Необходимо е само да си припомним, че липсата на време не им позволи да реализират проекта за междуконтинентална балистична ракета, с която да обстрелват Ню Йорк.

Ето защо не бива да се отхвърля възможността да се потърси зараждането на идеята за ракетно-ядреното оръжие във фашистка Германия. Нещо повече, трябва добре да си представяме какви сериозни военнополитически предимства биха получили хитлеристите, ако имаха това оръжие. С голяма доза сигурност можем да предполагаме, че те непременно щяха да го използуват, както без смущение употребиха масирано ракетите за тероризиране на мирното население.

Защо те все пак не можаха да се сдобият с ядрено оръжие? Те бяха готови да получат атомната бомба: първи започват необходимите изследвания; първи получават реални резултати по пътя на ядрената верижна реакция; първи организират производството на метален уран. С една дума, бяха извършени всички предварителни изследвания. Суровината — металният уран — вече се произвежда. Оставаше само да се превърне в подходящ изотоп — уран 235, т.е. да се извлече той от нея. До 1942 г. немските учени са в челото на колоната… За щастие от тук натам маховикът беше спрян от активните действия на Съветската армия. Милиардите за гигантските ядрени заводи се топяха в ковачницата на Круп, чиито снаряди се изсипваха в нечувани количества, за да спасят агонизиращия стратегически план за «блицкриг». В момента когато вермахтът се топи и Третият райх се задъхва, тъкмо през 1942 г. немският атомен проект започва да буксува. Нито един немски учен няма кураж да предложи на Хитлер да задели огромни средства за създаване на цял нов отрасъл на промишлеността. А зад океана правят скок в това отношение.

Разбира се, голямо влияние оказва и субективният фактор. Нека не забравяме за героичните усилия на норвежките патриоти, които взривяват завода за тежка вода в Рюкан, мъжеството на английските и американските летци, които бомбардират военнопромишлените центрове на Райха, безстрашието на немските антифашисти, включително на онези учени физици, които на практика саботират военните аспекти на ядрените изследвания.

Всичко това е така. И кой все пак не даде възможност на хитлеристите да стоварят върху света атомната смърт, да създадат ракетно-ядрено оръжие? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в действията на Съветската армия, тя им попречи да съединят Фау–2 с атомните бойни заряди, да се сдобият с ракетно-ядреното оръжие…

Нощ. Колони от специални автомобили под силната охрана на SS се изтеглят от района на Хага към западната част на Германия. Заедно с тях се движи и черен мерцедес, в който на задната седалка дреме генералът от SS Ханс Камлер… Подчинените му подразделения Фау–2 бягат пред настъпващите съюзнически войски. Той е принуден да преустанови ударите и сега бърза да докладва лично на Химлер за състоянието на нещата.