Джесика Таунсенд - Невърмур - Изпитанията на Мориган Врана

— Да, господине — отвърна неловко Леви. — Това… не е останало незабелязано за обществото.

— О, мрън-мрън-мрън — изграчи един глас от далечния край на масата. Баба, както винаги, се беше облякла официално за вечеря в дълга черна рокля и с бижута по шията и пръстите. Гъстата й стоманеносива коса бе събрана във внушителен кок отгоре на главата. — Не вярвам, че има недостиг на Чудо. Разправят го само разни авантаджии, дето не са си платили сметките. Не обвинявам Езра Шквал, че им е спрял захранването. — Докато говореше, тя режеше пържолата си на мънички кървави парченца.

— Разчистете ми програмата за утре — нареди Корвус на асистентите си. — Ще посетя граничните градове, ще се ръкувам с този-онзи. Това би трябвало да им затвори устата.

Баба се изкиска гадно.

— Мен ако питаш, шамари им трябват, не ръкуване. Имаш гръбнак, Корвус, защо не го използваш?

Физиономията на Корвус се вкисна. Мориган се помъчи да сподави усмивката си. Веднъж бе дочула една камериерка да прошепва, че баба била „дърта хищна птица, маскирана като стара жена“. Мориган бе съгласна с това, но намираше свирепостта на баба си за доста приятна, когато не бе насочена към нея.

— Утре… утре е Денят на наддаването, господине — каза Леви. — Очаква се да изнесете реч пред участващите в него местни деца.

— Мили боже, прав си. — („Не — помисли си Мориган, като загреба моркови с лъжицата и ги сложи в чинията си. — Седнал е.“) — Колко неприятно. Предполагам, че не мога пак да го отменя. Кога и къде?

— В кметството. По пладне — съобщи Десни. — Деца от училището „Св. Христофор“, академията „Мери Хенрайт“ и Джакалфакското начално училище.

— Добре. — Корвус въздъхна нещастно. — Но се обади на „Хроника“. Увери се, че ще пратят някого да го отрази.

Мориган преглътна залък хляб.

— Какво е Денят на наддаването?

Както ставаше често, когато Мориган проговори, всички се обърнаха към нея със смътна изненада върху лицата, все едно тя беше лампа, на която внезапно са й поникнали крака и се е впуснала да танцува из стаята.

Настъпи моментна тишина, а после…

— Навярно бихме могли да поканим в кметството благотворителните училища — продължи баща й, като че ли никой не беше се обаждал. — Това ще е добра реклама, ще покаже, че правим нещо за долната класа.

Баба изстена.

— Корвус, за бога, необходимо ти е само едно дете идиотче, с което да позираш за снимка, а ще имаш стотици, от които да избираш. Просто избери най-фотогеничното, ръкувай се с него и си тръгни. Няма смисъл да усложняваме нещата.

— Хммм — изсумтя канцлерът и кимна. — Права си, мамо. Леви, би ли ми подал солта?

Десни прочисти плахо гърло.

— Ами всъщност, господине… може би не е лоша идея да включим непривилегированите училища. Това може да ни изкара на първа страница.

— Рейтингът ви в затънтените райони определено се нуждае от повишаване — добави Леви, докато припкаше да донесе солта.

— Няма защо да си толкова деликатен, Леви. — Корвус повдигна вежда и хвърли кос поглед на дъщеря си. — Рейтингът ми навсякъде се нуждае от повишаване.

Мориган усети съвсем слабо гризване на вина. Знаеше, че най-голямото предизвикателство в живота на баща й е да запази симпатиите на гласоподавателите във Вълчеполие, докато единственото му дете причинява всичките им нещастия. Фактът, че въпреки такава спънка той вече пета година се радваше на канцлерския пост, не преставаше да изумява Корвус Врана, а въпросът дали ще успее да задържи този невероятен късмет още година, не преставаше да го измъчва.

— Все пак мама е права, да не превръщаме събитието в блъсканица — продължи той. — Намерете друг начин да ми осигурите първа страница.

— Търг ли е? — попита Мориган.

— Търг ли? — сопна се Корвус. — За какво говориш, по дяволите?

— За Деня на наддаването.

— О, за бога. — Той изпръхтя нетърпеливо и насочи пак вниманието си към документите. — Айви, обясни й.

— Денят на наддаването — поде Айви, като се изпъна важно — е денят, когато децата, завършили начално училище, получават предложения за образованието си, ако имат късмет.

— Или достатъчно пари — добави баба.

— Да — продължи Айви. Изглеждаше малко смутена от прекъсването. — Ако са умни или талантливи, или ако родителите им са достатъчно богати да подкупят някого, то някой уважаван човек от престижна учебна институция ще дойде да наддава за тях.

— Всички ли получават предложения? — попита Мориган.

— Божичко, не! — засмя се Айви и хвърли поглед към прислужничката, която се бе приближила да остави на масата супник със сос. После добави с нарочно висок шепот: — Ако всички бяха образовани, откъде щяха да се вземат слугите?