Джесика Таунсенд - Невърмур - Изпитанията на Мориган Врана

— Колко са внуците?

— Пет.

— Кажете им, че ще платя за двама. Нататък.

— Директорът на Джакалфакското… Ох! — Жената подскочи, когато Мориган се приведе напред да си вземе бисквита, но после се поуспокои, щом осъзна, че тя няма намерение да осъществява физически контакт. — Хм… та така. Директорът на Джакалфакското начално училище най-после ни прати сметката за щетите от пожара. Две хиляди креда би трябвало да ги покрият.

— Във вестника пишеше, че готвачката е забравила печката включена — обади се Мориган.

— Така е — потвърди социалната работничка, забила неотклонно поглед в листа пред себе си. — Но също така пишеше, че предния ден тя минала покрай имението Врана и те видяла в двора.

— Е, и?

— Тя казва, че си я погледнала в очите.

— Не съм. — Мориган усети, че кръвта й кипва. Този пожар не беше по нейна вина. Тя никога не поглеждаше никого в очите, знаеше правилата. Готвачката лъжеше, за да се спаси от неприятности.

— Всичко е описано в полицейския доклад.

— Тя е лъжкиня. — Мориган се обърна към баща си, но той отказа да срещне погледа й. Наистина ли вярваше, че тя е виновна? Готвачката си беше признала, че е забравила печката включена ! От несправедливостта на всичко това стомахът й се стегна на възел. — Лъже, аз никога не съм…

— Млък! — сопна се Корвус. Мориган се отпусна на дивана и скръсти ръце на гърдите си. Баща й пак прочисти гърло и кимна на жената. — Пратете ми сметката. Моля, довършете списъка, чака ме цял ден със срещи.

— Т-това е всичко откъм финансовата страна на нещата — поде социалната работничка и плъзна треперещия си пръст надолу по листа. — Този месец госпожица Врана трябва да напише само три извинителни писма. Едно до местна жена, госпожа Калпурния Малоф, за счупения й крак…

— Прекалено е стара да се пързаля с кънки — промърмори Мориган.

— … едно до Джакалфакското мармаладено дружество за развалена партида мармалад и едно до момче на име Пип Гилкрест, което загубило областното състезание по правопис миналата седмица.

Мориган се опули.

— Аз само му пожелах успех!

— Именно, госпожице Врана — натърти социалната работничка и подаде списъка на Корвус. — Би трябвало да сте по-съобразителна. Господин канцлер, доколкото разбирам, пак търсите нов частен учител?

Корвус въздъхна.

— Асистентите ми говориха с всяка агенция в Джакалфакс и дори с някои от столицата. Изглежда, нашата велика страна е сполетяна от сериозен недостиг на частни учители. — Той повдигна вежда със съмнение.

— Това, което стана с госпожица… — Социалната работничка погледна бележките си. — Линфорд, нали така беше? Когато говорихме за последно, вие казахте, че се справя добре.

— Слаба жена се оказа — подхвърли насмешливо Корвус. — Едва издържа и седмица. Един следобед просто си тръгна и не се върна повече, никой не знае защо.

Не беше вярно. Мориган знаеше защо.

Поради страха си от проклятието госпожица Линфорд не стоеше в една стая със своята ученичка. Мориган смяташе за странно и непристойно някой да ти крещи през вратата глаголните спрежения на громски. Раздразнението й растеше, докато накрая мушна една счупена писалка в ключалката и духна през нея, за да опръска цялото лице на госпожица Линфорд с черно мастило. Беше готова да си признае, че това не е най-благоприличната й постъпка.

— В Регистъра имаме кратък списък на всички учители, склонни да работят с прокълнати деца. Много кратък списък — добави социалната работничка и сви рамене, — но може би ще се намери някой, който да…

Корвус вдигна ръка да я спре.

— Не виждам смисъл.

— Моля?

— Сама казахте, че до Срединощ не остава много време.

— Да, но… все пак има цяла година.

— Въпреки това. На този етап си е загуба на време и пари, не смятате ли?

Мориган вдигна очи, неприятно разтърсена от думите на баща си. Дори социалната работничка изглеждаше изненадана.

— С цялото ми уважение, господин канцлер, Регистърът за прокълнати деца не смята това за „загуба“. На мнение сме, че образованието е важна част от всяко детство.

Корвус присви очи.

— Обаче да плащаш за образование изглежда доста безсмислено, когато това конкретно детство ще бъде пресечено преждевременно. Лично аз мисля, че изобщо не трябваше да си правим труда. По-полезно щеше да е да пратя на училище ловните си хрътки; те имат по-голяма очаквана продължителност на живота и са ми далеч по-полезни.

Мориган изпъшка, все едно баща й току-що я бе халосал в корема с извънредно голяма тухла.