Джесика Таунсенд - Невърмур - Изпитанията на Мориган Врана

Разнесе се мъжки глас, който говореше тихо през фоновия шум на мърморещи журналисти.

— Няма криза в заводите „Шквал“. Слуховете за недостиг на енергия в републиката са напълно, подчертавам, напълно неверни.

— Говори по-високо! — извика някой.

Мъжът повиши леко глас.

— Републиката никога не е била по-пълна с Чудо и ние продължаваме да жънем плодовете на този изобилен природен ресурс.

— Господин Джоунс — извика един репортер. — Ще отговорите ли на докладите за масови спирания на енергията и неизправна работа на Чудни технологии в щатите Южна светлина и Далекоизточен Санг? Езра Шквал наясно ли е с тези проблеми? Ще излезе ли от своето отшелничество, за да коментира публично темата?

Господин Джоунс прочисти гърло.

— Повтарям, това не са нищо повече от глупави слухове и подклаждане на страх. Нашите първокласни мониторингови системи не показват никакъв недостиг на Чудо, нито неизправна работа на Чудни устройства. Националната железница работи идеално, както и енергийната мрежа, и Чудната здравна служба. Що се отнася до господин Шквал, той отлично съзнава, че като единствен доставчик на Чудо и Чудни продукти на тази нация, заводите „Шквал“ носят голяма отговорност. Както винаги, ние сме изцяло посветени…

— Господин Джоунс, има предположения, че дефицитът на Чудо може да е свързан с прокълнатите деца. Ще коментирате ли?

Мориган изтърва писалката.

— Аз… не съм сигурен… не съм сигурен, че разбирам за какво говорите — изпелтечи господин Джоунс. Пролича, че е объркан.

Репортерът продължи.

— Е, ами Южна светлина и Далекоизточен Санг имат общо три прокълнати деца, вписани в щатските си регистри — за разлика от щата Благоденствие, където в момента няма прокълнати деца, и той е останал незасегнат от недостига на Чудо. Във Вълчеполие също има регистрирано прокълнато дете, дъщерята на изтъкнатия политик Корвус Врана; това ли ще е следващият щат, връхлетян от кризата?

— Още веднъж ви повтарям, криза няма.

Мориган изстена и изключи радиото. Вече я обвиняваха за неща, които още не са се случили. Колко ли извинителни писма щеше да й се наложи да пише другия месец? Само като си помислеше за това, ръката й се схващаше.

Уважаема Джакалфакско мармаладено дружество,

Съжалявам за мармалада.

Ваша М. Врана

Бащата на Мориган беше канцлер на Вълчеполие, най-големия от четирите щата, образуващи Република Зимномория. Беше много зает и важен човек, и обикновено продължаваше да работи дори в редките случаи, когато се прибираше вкъщи за вечеря. От лявата и дясната му страна седяха Леви и Десни, неговите неотлъчни асистенти. Корвус постоянно уволняваше асистентите си и назначаваше нови, затова се бе отказал да помни истинските им имена.

— Прати вест на генерал Уилсън, Десни — казваше тъкмо той, когато Мориган седна на масата тази вечер. Срещу нея седеше мащехата й Айви, а в далечния край на масата беше баба й. Никой не погледна към момичето. — Неговата служба трябва да предостави бюджет за новата полева болница най-късно до началото на пролетта.

— Да, господин канцлер — отвърна Десни и вдигна мостри син плат. — Ами за новата тапицерия в кабинета ви?

— Небесносиньо, мисля. Говори с жена ми. Тя е специалистката в тези неща, нали, скъпа?

Айви се усмихна лъчезарно.

— Метличина, скъпи — изчурулика със звънлив, безгрижен смях. — За да е в тон с очите ти.

Мащехата на Мориган не изглеждаше като човек, на когото мястото му е в имението Врана. Златисторусата й коса и загорялата кожа (спомен от последното лято, което бе прекарала в „освобождаване от стреса“ по плажовете на югозападно Благоденствие) изобщо не се връзваха с черната като нощ коса и болнавата бледност на семейство Врана. Семейство Врана никога не хващаха загар.

Мориган си помисли, че може би именно затова баща й толкова харесва Айви. Тя изобщо не приличаше на тях останалите. Седнала в мрачната им трапезария, Айви бе като екзотична творба на изкуството, донесена от някаква екскурзия.

— Леви, някакви новини от Лагер 16 за епидемията от дребна шарка?

— Овладяна е, господине, но още търпят прекъсвания на захранването.

— Колко често?

— Веднъж седмично, понякога два пъти. Има недоволство в градовете по границата.

— Във Вълчеполие? Сигурен ли си?

— Изобщо не може да се мери с бунтовете в южносветлинните коптори, господине. Просто лека паника.

— И те мислят, че това се дължи на недостига на Чудо? Глупости. Тук нямаме никакви проблеми. В имението Врана нещата никога не са вървели по-гладко. Виж тези лампи — ярки като ден са. Генераторите ни сигурно са пълни до пръсване.