Джесика Таунсенд - Невърмур - Изпитанията на Мориган Врана

Ето я. Истината, която непрекъснато потискаше, която можеше да пренебрегне, но никога не забравяше. Истината, която тя и всяко прокълнато дете знаеха дълбоко в костите си, истината, която бе татуирана в сърцата им: „На Срединощ ще умра“.

— Сигурен съм, че приятелите ми в Зимноморската партия ще се съгласят с мен — продължи Корвус, гледайки вторачено социалната работничка, без да забелязва смущението на Мориган. — Особено онези, които отговарят за финансирането на дребната ви служба.

Настъпи дълга тишина. Социалната работничка хвърли кос поглед към Мориган и започна да си събира нещата. Момичето забеляза съжалението, пробягало по лицето на жената, и я намрази за това.

— Много добре. Ще уведомя РПД за решението ви. Хубав ден, господин канцлер. Госпожице Врана.

Социалната работничка излезе забързано от кабинета, без да поглежда назад. Корвус натисна един зумер на бюрото и повика асистентите си.

Мориган стана от дивана. Искаше й се да закрещи на баща си, но вместо това гласът й излезе треперещ и хрисим.

— Трябва ли да…?

— Прави каквото искаш — сопна се Корвус, ровейки из документите на бюрото си. — Само не ме занимавай.

Уважаема госпожа Мялоф,

Съжалявам, че не знаете да карате кънки като хората.

Съжалявам, че сте сметнали за добра идея да отидете да карате кънки, макар че сте на милион години и имате крехки кости, които могат да се счупят от най-лекия ветрец.

Съжалявам, че Ви счупих крака. Не съм искала. Надявам се да се възстановите бързо. Моля приемете извиненията ми и оздравявайте скоро.

Искрено Ваша, госпожица Мориган Врана

Легнала на пода във втората дневна, Мориган преписа спретнато последните две изречения на чист лист и го сложи в плик, но не го запечата. Отчасти защото Корвус държеше да преглежда писмата, преди да бъдат изпратени, и отчасти за да не би случайно слюнката й да има силата да причини внезапна смърт или фалит.

Шумът на бързи стъпки в коридора я накара да замръзне. Тя погледна часовника на стената. Пладне. Можеше да е баба, прибрала се от сутрешния чай с приятелките си. Или доведената й майка Айви, която търси да обвини някого за драскотина върху сребърните прибори или за дупка в пердетата. Втората дневна обикновено беше добро място за криене; най-мрачната стая в къщата, почти без никаква слънчева светлина. Никой не я харесваше, освен Мориган.

Стъпките заглъхнаха. Мориган изпусна затаения си дъх. Посегна към радиото и завъртя малкото месингово копче през пищящи, пълни със статичен шум вълни, докато не намери станция, предаваща новините.

— Тази седмица в северозападните райони на Вълчеполие продължава годишното зимно избиване на дракони. Над четиресет диви влечуги са били набелязани от Отряда за изтребване на опасни животни. Нараснал е броят на докладите за срещи с дракони до СПА курорта Дълбоки водопади, популярна ваканционна дестинация за…

Мориган остави школувания носов глас на говорителя да дудне на заден план и започна следващото си писмо.

Драги Пип,

Съжалявам, че си мислел, че ПЕТМЕЗ се пише с Д.

Съжалявам, че си идиот.

Съжалявам да науча, че си загубил скорошното състезание по правопис, защото си идиот. Моля, приеми най-дълбоките ми извинения за всяка неприятност, която може да съм ти причинила. Обещавам никога повече да не ти пожелавам успех, неблагодарен малък …

С уважение, Мориган Врана

По новините сега някакви хора говореха за домовете си, загубени при наводненията в Благоденствие, плачеха за домашните си любимци и близките си, които водата отнесла пред очите им, когато улиците се превърнали в реки. Мориган усети да я жилва тъга и се надяваше Корвус да е прав, че тя не е виновна за времето.

Уважаемо Джакалсракско мармаладено дружество,

Извинявайте, но не мислите ли, че в живота има и по-лоши неща от развален мармалад?

— Следва: Възможно ли е Срединощ да е по-близо, отколкото си мислим? — обяви говорителят. Мориган се вцепени. Пак тази дума. — Макар повечето експерти да са единодушни, че ни остава още година до края на настоящата епоха, малък брой отцепници хронолози вярват, че може да празнуваме Срединощ много по-скоро. Дали са напипали нещо, или са просто чалнати?

Ледена тръпка полази по тила на Мориган, но тя я пренебрегна. „Чалнати са“, помисли предизвикателно.

— Но преди това: още брожения в столицата днес, докато слуховете за неизбежен дефицит на Чудо продължават да се разпространяват. Говорител на заводите „Шквал“ коментира публично тези опасения на пресконференция тази сутрин.