Джон Гришам - Звездният отбор

— Линейка — каза той, после остави вестника на масата, стана и небрежно тръгна към външната врата.

Рошел също стана, пристъпи до прозореца и повдигна щорите да надникне. Прели все още ръмжеше, а когато Уоли отвори вратата и прекрачи на верандата, кучето го последва. Отсреща Винс Гоулстън също излезе от малката си кантора и хвърли изпълнен с надежда поглед към кръстовището на Бийч Стрийт и Трийсет и осма улица. Като видя Уоли, той му показа среден пръст и Уоли побърза да отвърне подобаващо на поздрава.

Линейката се зададе с вой по Бийч Стрийт. Лъкатушеше из натовареното движение, гневно надуваше клаксона и създаваше твърде много хаос и рискове. Уоли я проследи с поглед, докато изчезна, после влезе вътре.

Четенето на вестници продължи без повече прекъсвания — нито сирени, нито телефонни обаждания от евентуални клиенти, нито събирачи на сметки. Точно в девет вратата се отвори и влезе старши партньорът.

Както винаги Оскар беше облечен с дълго тъмно палто и носеше издута черна чанта, сякаш бе работил до късно през нощта. Носеше и чадъра, който го придружаваше неизменно независимо от времето и прогнозите. Оскар работеше далеч от висшите адвокатски кръгове, но поне умееше да изглежда като изтъкнат юрист. Тъмни палта, тъмни костюми, бели ризи и копринени вратовръзки. Жена му купуваше дрехите му и държеше той да е елегантен. Уоли от своя страна обличаше каквото успее да измъкне от купчината.

— Добро утро — промърмори навъсено Оскар пред бюрото на мис Гибсън.

— Добро утро — отвърна тя.

— Има ли нещо във вестника? — попита Оскар, който не се интересуваше от спортните резултати, наводненията, борсовите индекси или последните новини от Близкия изток.

— Електрокар е смазал работник в една фабрика в Палос Хайтс — бързо отговори мис Гибсън.

Това бе част от сутрешния ритуал. Ако не намереше някаква злополука, за да разведри утрото, настроението му щеше да стане още по-кисело.

— Харесва ми — каза той. — Умрял ли е?

— Засега не.

— Още по-добре. Много мъки и страдания. Запишете си. Ще го проверя по-късно.

Мис Гибсън кимна, сякаш горкият човек вече им беше в кърпа вързан. Естествено, нямаше нищо подобно. И не се очертаваше надежда. „Финли и Фиг“ рядко се докопваше до местопроизшествието преди останалите. Най-вероятно съпругата на пострадалия вече бе погната от по-агресивни адвокати, за някои от които се знаеше, че предлагат пари и други екстри, за да прикоткат роднините.

Окрилен от добрата вест, Оскар пристъпи към масата и каза:

— Добро утро.

— Добро утро, Оскар — рече Уоли.

— Някой от нашите клиенти да е попаднал в некролозите?

— Още не съм стигнал до там.

— Трябва да започваш от некролозите.

— Благодаря, Оскар. Още някой съвет как да чета вестниците?

Оскар вече се отдалечаваше.

— Какъв ми е графикът за днес? — подхвърли през рамо той към мис Гибсън.

— Обичайният. Разводи и пияници.

— Разводи и пияници — промърмори Оскар, докато прекрачваше в кабинета си. — А ми трябва една хубава катастрофа.

Той закачи палтото на кукичката от вътрешната страна на вратата, сложи чадъра на стойката до бюрото и започна да вади документи от чантата си. След малко Уоли цъфна до него с вестника в ръка.

— Говори ли ти нещо името Честър Марино? — попита той. — В некролозите е. Петдесет и седем годишен, със съпруга, деца и внуци, не пише причина за смъртта.

Оскар опипа късо подстриганата си прошарена коса и каза:

— Може би. Сигурно сме му оформили завещанието.

— Поели са го от погребална агенция „Ван Изъл и синове“. Посещения тази вечер, опело утре. Ще намина да видя какво става. Ако е от нашите, искаш ли да пратим цветя?

— Не преди да разбереш размера на наследството.

— Мъдро. — Уоли все още държеше вестника. — Тая работа с електрошоковите пистолети излиза извън контрол, ще знаеш. Обвиняват ченгетата от Джолиът, че са зашеметили с такова чудо един седемдесетгодишен старец, който отишъл да купи „Судафед“ за болното си внуче. Понеже съдържа ефедрин и други боклуци, аптекарят решил, че го купува за нарколаборатория, и като добър гражданин викнал ченгетата. Дотърчали петима. Те пък си имали новички електрошокови пистолети, спрели стареца на паркинга и го друснали здравата. Сега е в критично състояние.

— Връщаме се към електрошоковите дела, нали, Уоли?

— Адски си прав. Добри дела са, Оскар. Би трябвало да поемем две-три.

Оскар седна и въздъхна тежко.

— Значи тази седмица сме на шокова вълна. Миналата седмица бяха обривите от памперси — големи планове да съдим производителите, защото няколко хиляди бебета имали обриви. Миналия месец пък беше китайският гипсокартон.