Джон Лескроарт - Вина

Кристина се бе изправила до шахтата и наливаше шампанско в две чаши, поставени върху мраморния плот. Духър бе видял как тя зарязва Ейвъри в компанията на някакви младоци от фирмата, и без да губи време бе тръгнал след нея с чаша в ръка.

Той изникна ненадейно зад гърба ѝ.

— Ще бъдете ли така добра да сипете и на мен? — Духър нареди чашата си до другите две върху плота.

Тя се обърна и се засмя.

— Да, разбира се. — За миг погледът ѝ се задържа върху него. — Купонът е чудесен. Благодаря ви. — Момичето наведе чашата му, наля малко шампанско, изчака пяната да се слегне и я допълни.

— Жена, която знае как да налива шампанско — отбеляза Духър. — Тъкмо си мислех, че това изкуство е забравено.

Тя се съсредоточи върху заниманието си.

— Не и в моето семейство.

— Някъде оттук ли са родителите ви?

— Не. Долу от юг са. Всъщност, от Оджай.

— Наистина ли? Харесвам Оджай. Често си мисля да се заселя там, като се пенсионирам.

— Е, дотогава има много време…

— Не толкова, колкото си мислите… — Тя му подаде чашата и с нея той докосна нейната. — Като се сетя за онзи розов миг!

— Вие наистина познавате Оджай — засмя се тя.

Градчето Оджай бе разположено в една долина зад Вентура и често залязващото слънце, разкъсвайки увисналата над океана мъгла, сякаш оцветяваше червените скали на долината в наситенорозово. Местните жители много ценяха тази игра на цветовете.

— Казах ви, че обичам това място — потвърди Духър.

— Аз също.

— Но, така или иначе, сте тук.

— Все още… — Очите ѝ блеснаха, наслаждаващи се на мига, и тя отпи от шампанското. — Нали знаете, училище. — Кристина леко се поколеба. — Всъщност юридическия факултет.

Духър се дръпна назад с ръка на сърцето.

— Да не искате да кажете…

— Боя се, че да — направи гримаса тя. — Убеждаваха ме, че си струва, макар че сега през юни завършвам, а още не мога да кажа, че съм очарована. — Усмихна се над чашата си. — Боже. Май приказвам повечко. Вината е в шампанското. Не трябваше да признавам толкова неща пред самия шеф.

Духър се приближи до нея и гласът му премина в шепот.

— Ще ви издам една тайна — в тази професия има и мигове, които не преливат от блаженство.

— Направо ме разбихте!

— И въпреки това… — продължи той.

— И въпреки това…

Неловък миг.

— Шампанското на Джо ще се стопли… нали това беше чашата на Джо?

— Жената с чувство за отговорност — заяви тя и смекчи смисъла на думите с нещо като полуусмивка, но нямаше съмнение — някаква напрегнатост по отношение на Ейвъри. Все пак момичето взе чашата му.

— Ще се хващате ли някъде на стаж това лято? Подали ли сте документи при нас?

Повечето студенти юристи използваха летата, за да трупат стаж във водещи фирми. Причините за това бяха най-различни — заради опита, заради парите или просто заради вътрешното им желание да принесат жертва пред олтара на избраната професия.

— Джо ще ме убие — поклати глава Кристина.

— Ще ви убие ли? Защо?

Тя сви рамене.

— Ами… той е в комисията, която пресява кандидатите. Ще вземе да каже, че това мирише на връзкарство, на непотизъм.

— От латинското nepos , което значи племенник. Вие да не би да сте племенница на Джо? Да не би да имате кръвна връзка до трето коляно? — Духър повдигна вежди, уж шеговито, но я гледаше без да мигне. — Да знаете, обичам тези адвокатски лафчета.

Тя му се радваше.

— Не, няма нищо такова. Той просто мисли, че няма да се получи.

— Аз мога да прошепна две-три думи на господин Ейвъри…

— Не! Моля ви, това само ще…

Той отново плътно се приближи до нея.

— Кристина… мога ли да те наричам Кристина?

Момичето кимна.

— Кажи, искаш ли да станеш добър адвокат?

— Да. Имам предвид, мисля, че съм. Аз съм юридически рецензент.

Само най-добрите студенти правеха юридически рецензии.

Духър буквално връхлетя отгоре ѝ.

— Значи ти си юридически рецензент и… — Той остави чашата си и започна да говори съвсем бавно. — Кристина, слушай. Така не правиш услуга нито на себе си, нито на фирмата, при положение че не си подаваш документите, макар да знаеш, че ще има полза. Жена, която прави юридически анализи, да не… — Беше на косъм да спомене и нещо за красотата ѝ, но спря навреме — вече никой не беше сигурен откъде започва сексуалният тормоз. — Е, добре, ще вършиш значителна работа и ще привличаш толкова клиенти, колкото не могат да привлекат половината от колегите ти накуп, макар че това е една от мръсните тайни, която в никакъв случай не бих споделил с пропитата от идеализъм млада студентка.