— Влизайте и си налейте нещо, за да се стоплите. С една дума, забавлявайте се.
Сега, след нейното пристигане, отново можеше да прелива от любезност. Първоначалните му опасения отстъпиха място на всепоглъщащо като наркотик спокойствие. Щеше да намери начин да я види и опознае. Ако не тази вечер, то…
Тя се намираше в дома му. Вече знаеше името ѝ — Кристина Карера. Нямаше лесно да я пусне.
Бяха правили ремонт на кухнята преди пет години и сега тя представляваше обширно пространство с обособен като остров кът за готвене. Дълбока шахта, вградена в мрамора, осигуряваше леда и несекващ запас от бутилки с шампанско. Срещу мивката, в другия край на стаята, имаше маса с дванайсет крака, претрупана от току-що изчистени стриди, пушена сьомга, три вида хайвер, речни раци, фрикасе от краб и скариди, големи като пипалата на омар.
Оркестърът — корнети, тромпети, тромбони, банджо и баси — свиреше нюорлиънски джаз и мелодията се носеше из голямата къща. Целият долен етаж бе завзет от танцуващите, но тук, в кухнята, летящата врата ограничаваше донякъде силата на звука и беше възможно да се разговаря.
Кристина се бе изправила до шахтата и наливаше шампанско в две чаши, поставени върху мраморния плот. Духър бе видял как тя зарязва Ейвъри в компанията на някакви младоци от фирмата, и без да губи време бе тръгнал след нея с чаша в ръка.
Той изникна ненадейно зад гърба ѝ.
— Ще бъдете ли така добра да сипете и на мен? — Духър нареди чашата си до другите две върху плота.
Тя се обърна и се засмя.
— Да, разбира се. — За миг погледът ѝ се задържа върху него. — Купонът е чудесен. Благодаря ви. — Момичето наведе чашата му, наля малко шампанско, изчака пяната да се слегне и я допълни.
— Жена, която знае как да налива шампанско — отбеляза Духър. — Тъкмо си мислех, че това изкуство е забравено.
Тя се съсредоточи върху заниманието си.
— Не и в моето семейство.
— Някъде оттук ли са родителите ви?
— Не. Долу от юг са. Всъщност, от Оджай.
— Наистина ли? Харесвам Оджай. Често си мисля да се заселя там, като се пенсионирам.
— Е, дотогава има много време…
— Не толкова, колкото си мислите… — Тя му подаде чашата и с нея той докосна нейната. — Като се сетя за онзи розов миг!
— Вие наистина познавате Оджай — засмя се тя.
Градчето Оджай бе разположено в една долина зад Вентура и често залязващото слънце, разкъсвайки увисналата над океана мъгла, сякаш оцветяваше червените скали на долината в наситенорозово. Местните жители много ценяха тази игра на цветовете.
— Казах ви, че обичам това място — потвърди Духър.
— Аз също.
— Но, така или иначе, сте тук.
— Все още… — Очите ѝ блеснаха, наслаждаващи се на мига, и тя отпи от шампанското. — Нали знаете, училище. — Кристина леко се поколеба. — Всъщност юридическия факултет.
Духър се дръпна назад с ръка на сърцето.
— Да не искате да кажете…
— Боя се, че да — направи гримаса тя. — Убеждаваха ме, че си струва, макар че сега през юни завършвам, а още не мога да кажа, че съм очарована. — Усмихна се над чашата си. — Боже. Май приказвам повечко. Вината е в шампанското. Не трябваше да признавам толкова неща пред самия шеф.
Духър се приближи до нея и гласът му премина в шепот.
— Ще ви издам една тайна — в тази професия има и мигове, които не преливат от блаженство.
— Направо ме разбихте!
— И въпреки това… — продължи той.
— И въпреки това…
Неловък миг.
— Шампанското на Джо ще се стопли… нали това беше чашата на Джо?
— Жената с чувство за отговорност — заяви тя и смекчи смисъла на думите с нещо като полуусмивка, но нямаше съмнение — някаква напрегнатост по отношение на Ейвъри. Все пак момичето взе чашата му.
— Ще се хващате ли някъде на стаж това лято? Подали ли сте документи при нас?
Повечето студенти юристи използваха летата, за да трупат стаж във водещи фирми. Причините за това бяха най-различни — заради опита, заради парите или просто заради вътрешното им желание да принесат жертва пред олтара на избраната професия.
— Джо ще ме убие — поклати глава Кристина.
— Ще ви убие ли? Защо?
Тя сви рамене.
— Ами… той е в комисията, която пресява кандидатите. Ще вземе да каже, че това мирише на връзкарство, на непотизъм.
— От латинското nepos, което значи племенник. Вие да не би да сте племенница на Джо? Да не би да имате кръвна връзка до трето коляно? — Духър повдигна вежди, уж шеговито, но я гледаше без да мигне. — Да знаете, обичам тези адвокатски лафчета.
Читать дальше