Тя поклати глава.
— Ти си налей. Аз ще ти правя компания.
— Ще пиеш ли довечера на купона?
Шийла го погледна предизвикателно.
— Това си е моя работа, Марк. И да не пия, всичко ще е наред, нали знаеш?
— Не съм казал, че няма да е наред.
— Точно това каза.
Той надигна бутилката с бира, допи я и след това внимателно я постави на мивката.
— Съжалявам — кимна. — Права си. Нещо съм се напрегнал. Ще отида да си взема душ.
Шийла седеше с кръстосани крака пред тоалетката в будоара си зад спалнята само по комбинезон и нанасяше последните пластове грим върху лицето си. През прозореца нощта изглеждаше мрачна и потискаща. Светлините в стаята трепкаха при всеки порив на дъжда и вятъра върху стъклата. През това време в спалнята Духър се бореше с копчетата си за ръкавели. Беше изпускал едното върху шкафа вече най-малко три пъти. Ето пак.
Шийла остави четчицата с руж и се огледа.
— Добре ли си, Марк? Всичко наред ли е?
Той най-сетне успя да промуши копчето през илика, завъртя го, за да не излезе и вдигна поглед.
— Добре съм, нищо ми няма. Сигурно е заради времето.
Шийла пак се извърна към огледалото.
— Всичко ще е наред — каза тя. — Не се притеснявай. Къщата ще побере всички. Даже може да стане още по-голяма веселба.
Духър направи гримаса.
— Веселба — продума той, сякаш чуваше думата за пръв път.
Тя отново се обърна към него, този път доста по-бавно.
— Ще ми кажеш ли какво ти тежи? — Беше загрижена. — Защото не поканихме Уес ли?
Заради предстоящия развод на Уес Фаръл с жена му Лидия, Шийла бе издала разпореждане със силата на указ те двамата да не застават на ничия страна. Това бе причината да не поканят никого от тях. Щеше да бъде първият им купон без участието на най-добрите им общи приятели.
Марк Духър не можеше да признае на жена си, че му е писнало да се прави на такъв, какъвто не е. Нещо трябваше да се промени и щеше да се промени.
— Не мисля, че е това. Мога да се забавлявам и без Уес Фаръл…
— Е, сигурно не толкова — подразни го тя.
— Благодаря ти за прозрението — отвърна той.
После, когато жена му започна да се извинява, изведнъж чуха звънеца на входната врата.
Духър погледна часовника си.
— Купонджиите пристигат.
Той се извъртя на токове и изхвърча от стаята. Шийла го сподири с поглед. Изразът на лицето ѝ бе замислен и тъжен. Тя въздъхна дълбоко.
Гостите едва се бяха промъкнали през бурята. Застанали един до друг в обширното фоайе, Духър и Шийла посрещаха първите пристигнали. Бяха наели пет човека да сервират храната и напитките. Имаше разбира се и музиканти, които си правеха експерименти с мелодията на „When the Saints Go Marching In“ и както изглеждаше, щяха да продължат да го правят през цялата вечер.
Дланите на Духър бяха потни. Той всъщност не беше наясно дали жената от ресторанта е приятелка на Ейвъри. Можеше да му е всякаква — сестра, братовчедка, финансова съветничка, личната му архитектка. Но знаеше, че Ейвъри ще дойде с компания.
Не беше решил как ще постъпи, след като я посрещне. Всичко се свеждаше до нещо съвсем обикновено — просто искаше да я зърне. Ако не дойдеше с Ейвъри тази вечер, тогава…
Но тя дойде.
Духър пристъпи напред, придружен от Шийла, и се здрависа с Ейвъри, докато жената сваляше шлифера си и го подаваше на едно от момчетата, изтърсвайки капките от сплетената си по френски плитка. Беше облечена в кафява рокля от рипсено кадифе. От едната страна, там, където започваше деколтето, Духър забеляза малка бемчица. Тялото ѝ веднага откликна на музиката. Ейвъри я представяше, първо на Шийла, после…
— … а това е господин Духър, Марк, исках да кажа, домакинът ни. Марк, Кристина Карера.
Той пое ръката ѝ и съвсем несъзнателно я поднесе към устните си. Ухание на бадеми. Очите им се срещнаха и това продължи толкова дълго, че накрая тя сведе поглед.
Никой нищо не забеляза. В този миг нахлуха нови гости. Духър усети, че още държи ръката ѝ, пусна я и се обърна към Ейвъри.
— Благодаря и на двамата заради куража да преодолеете този нюорлиънски мусон. — Провлачи глас. — Шийла и аз наистина поръчахме малко дъжд, за да изглежда всичко по-истинско, но не предполагах, че ще се стигне дотук, нали така?
Беше налучкал верния тон. Те се засмяха на шегата, отпуснаха се, приети от домакина. Шийла го докосна с ръка. Явно приветстваше завръщането на чувството му за хумор. Той кимна към Ейвъри.
Читать дальше